Джери Василатос
Изгубените открития (40)

Станции

През 1902 г. Стъбълфийлд инсталирал телефон в офиса на втория етаж на един железарски магазин в горната част на главната улица. Оттам до фермата му разстоянието било около 1, 8 км, но това не му попречило да води продължителни разговори с Бърнард. Синът му почукал с молив по устройството, играещо ролята едновременно на приемник и предавател, и не след дълго чул от него да се разнася силен и ясен глас. Приемно предавателното устройство представлявало въглероден микрофон, поставен в тенекиена кутия за енфие, който играел ролята едновременно на микрофон и високоговорител. Захранващите клетки били поставени навън, пред офиса. Те така и не се износили, макар че работели по двадесет и четири часа без прекъсване.

Нейтан Стъбълфийлд предложил да построи мощна електрическа централа за нуждите на градчето. Според изчисленията му, цената на инсталацията щяла да възлиза на около пет хиляди долара. Градските власти обаче отхвърлили предложението. Днес техниката за извличане на електричество от земята си остава загадка.

През януари 1902 г. земното радио на Стъбълфийлд било демонстрирано пред около хиляда жители на Мъри. На фотографиите се виждат Стъбълфийлд и семейството му, голяма тълпа зрители и енергийната клетка (макара с размерите на голяма саксия), поставена на земята наред с множеството му изобретения. Сред другите устройства могат да се разпознаят двигатели и големи кондензатори, използвани в експериментите за въздушно предаване на сигнали.

След успешното приключване на предварителните тестове Стъбълфийлд отпътувал за Вашингтон. Направената пред март 1902 г. публична демонстрация в столицата била върховото му постижение. Стъбълфийлд изпратил съобщения от един параход до станциите по брега на Джорджтаун. При този забележителен опит през реката били положени проводници, а сигналите се предавали от кораба. По-късно свидетелите признали, че при земната телефония на Стъбълфийлд звуците били по-силни и ясни, отколкото при опитите под вода. Отразяващи събитието фотографии са се запазили и до наши дни.

Стъбълфийлд заявил, че системата му може да предава на големи разстояния частни съобщения. Добавил също, че е възможно и едновременното излъчване от една централна станция до множество приемници на новини, информация за времето и други обяви.

Освен това Нейтан заявил, че макар и подобни предавания да изискват покриването на големи райони, той е разработил средства, които да позволяват и провеждането на частни разговори между абонатите. Тези индивидуални съобщения също щели да се предават през земята и гарантирали, че подслушването им е невъзможно. Стъбълфийлд развил и демонстрирал тези системи около две десетилетия по-рано, с което изпреварил твърденията на Никола Тесла относно станцията му Уордънклиф.

След Вашингтон Стъбълфийлд предприел обиколка на север и отнесъл апаратурата си в Ню Йорк, за да направи демонстрация в Сентръл Парк. Представлението трябвало да се състои двадесет и четири часа след пристигането му в Манхатън. За своя огромна изненада обаче Стъбълфийлд открил, че земята в района не може да провежда добре сигнала — там просто нямало „енергийни точки“. Изобретателят поискал още време, за да може да открие подходящи места за установяване на апаратурата си. „Безцелното мотаене“ в парка събудило безпочвени подозрения относно перспективността на системата у малцината инвеститори. Демонстрацията незабавно била отменена.

Следващите опити били направени през май 1902 г. в парка Феърмонт във Филаделфия и имали огромен успех. Сега Стъбълфийлд си дал сметка повече от всякога до каква степен станциите му са зависими от геологическите формации. Естествените енергийни точки диктували местоположението на всяка от тях. Стъбълфийлд публикувал реклама на основаната от него „Американска безжична телефонна компания“ (WTCA, Wireless Telephone Company of America), в която се казва: „В момента мога да телефонирам без посредничеството на жици на разстояние повече от километър и половина. А когато завърша новата апаратура, върху която работя в момента, разстоянието няма да бъде никаква пречка.“

Независимо от забележителните си демонстрации, Стъбълфийлд успял да продаде една-единствена телефонна система на друга корпорация — компанията „Гордън Телефон“ от Чарлстън. Системата се използвала за поддържане на връзка с намиращите се недалеч от сушата острови. Би било интересно да се проучат компонентите й и принципа й на действие.

Още от самото начало Стъбълфийлд се впуснал в тези търговски начинания с известно безпокойство, а през юни същата година напълно се отказал от проекта. Малцина са успели да разберат причината за внезапното му и мълчаливо оттегляне. Заради неуспеха при инсталирането на системата в Ню Йорк плъзнали слухове, че тайно закопавал проводници и правел фалшиви представления — просто за да стане добро шоу. Нейтан отрекъл подобни нападки.

Технологията била изгубена на пазара, където изобретателите се срещат с хитри бизнесмени, отнасящи се с подозрение към всяко ново начинание. Тези срещи определят бъдещия лик на света. Някои видове бизнес просто не желаят да се променят коренно и да въвеждат нови технологии по чисто финансови причини. Индивидите, попадащи в такива исторически моменти, често са неспособни да се възползват от възможността, просто защото им липсва предприемачески дух. Новите технологии носят далеч повече печалби и стимулират икономиката, правейки я много по-продуктивна.

При много подобни срещи инвеститорите са просто наследници и пазители на състояния, които не са направени от тях. Те откриват най-лесния и най-инфантилен начин да запазят семейното богатство — с унищожаването на конкурентната технология те просто си въобразяват, че са си осигурили безопасност. Някои от тях са станали до такава степен пленници на собствените си самотни светове, че си въобразяват, че държат конците на цялата национална икономика.

По-агресивните пък правят опити да копират конкурентите. Кражбата на патенти не е от вчера. След като видял демонстрациите на Стъбълфийлд, друг изобретател (А. Ф. Колинс) дублирал някои от ранните му разработки. След като си извадил патент (814. 942 от 1906 г. за „безжична телефония“) Колинс сметнал, че ще успее да изтика Стъбълфийлд от пазара. Един от свидетелите, подписали патента на Колинс, бил Уолтън Харисън от компанията на Стъбълфийлд. Същият Харисън по-късно нарушил авторските права на друго изобретение на Стъбълфийлд със своя „безжичен предавател“. Тази несъвършена телефонно телеграфна система (патент 1.119.952 от 1914 г.) не била в състояние да се захранва така успешно от земята, както системата на Стъбълфийлд.

Станало ясно, че някои хора в „Американската безжична телефонна компания“ се опитват да изтикат на заден план самия Стъбълфийлд. Компанията започвала да води свой собствен живот. Стъбълфийлд бил дълбоко отвратен от проявите на алчност и амбициозност на сътрудниците си и я оставил на произвола на съдбата. Колинс, Харисън и други съзаклятници били обвинени по-късно в дребни престъпления, свързани с пощенски измами. Компанията започнала да се разпада. Вътрешните разправии за пари надделели над стремежа към технологичен прогрес и нововъведения и се превърнали в неин гробокопач. Появил се Маркони със своята по-несъвършена, но по-широко рекламирана система. Когато Маркони започнал работата си, разстоянието, на което успявал да предава сигнали, било същото като при телефоните на Стъбълфийлд.

Стъбълфийлд експериментирал със земното радио от 1888 г., но патентовал разработките си много по-късно. Има надеждни свидетели от онова време, с което се потвърждава, че оригиналният американски гений Стъбълфийлд е първият, предприел опити в областта на безжичните комуникации.

Докато Маркони успявал с огромни трудности да излъчи само най-обикновени „точки и тирета“ през изпълнената с шумове среда, Нейтан бил в състояние да предава високи и кристално ясни гласови съобщения. По-късно системата на Колинс щяла да бъде възприета и приложена от други (Фесенден, Дифорест, Бетенод, Браун), но никой нямало да успее да повтори постигнатото от Стъбълфийлд.

През 1892 г. Никола Тесла провел експерименти със земната проводимост, за които съобщава на лекции и патентова някои от постиженията си през 1901 г. Нито една от тези по-късни системи не достигнала същите силни, ясни и чисти тонове, каквито били характерни за телефонията на Стъбълфийлд. Тесла така и не успял да открие истинските енергийни точки, захранващи устройствата на предшественика му.

Първенството в тази област е единствено на Нейтан Стъбълфийлд. Освен това неговата система била единствената, в която като захранващ източник се използвали изключително природните енергии. Всички останали изобретатели използвали „изкуствени“ източници (батерии, генератори на променлив ток, динамо и т.н.).

След демонстрациите Стъбълфийлд се заел с изследване на „магнитните вълни“ и разработил няколко системи, които не използвали заземени терминали за предаване на сигналите. Целта му била безжични комуникации на далечни разстояния. Мнозина предполагат, че става въпрос за радио във вида, в който го познаваме и днес, но някои характеристики на въздушната система на Стъбълфийлд са много по-особени и различни.

Първо, предавателите и приемниците били телефонични, а не телеграфски. В първите си експерименти той използвал земни батерии за захранването на апаратурата, свързана с дълга хоризонтална жица, минаваща по въздуха. По-късно Маркони възприел тази система заедно със заземен меден екран. Не разполагаме с фотографии на апаратурата, но все пак до нас са достигнали преписки на бележки, в които се говори за осъществяване на връзки на все по-големи разстояния. Нейтан постигнал значителен напредък в системата си за предаване на сигнали, но никога не прибягвал до използването на генератори на променлив ток или електрически искри.

Друга серия експерименти разкрива разработката на кондензатор. На запазените фотографии се виждат две обемисти устройства, използвани вероятно за индуктивна трансмисия. Някои изследователи индуцирали осцилации в земното електричество и събирали „ответната реакция“ в големи кондензатори. Системата използва „хидравличен“ модел на електричество, популярен през викторианската епоха.

Запазени са и снимки на последния вариант на въздушния телефон на Стъбълфийлд, при който се използва една огъната медна ивица с диаметър около 30 см, разположена на разстояние от друга вътрешна медна ивица и монтирана на дървена стойка. Към антената е монтиран обикновен телефон. Когато земната енергия се модулирала от човешкия глас, този компактен апарат предавал индуктивни лъчи (не вълни) на големи разстояния. По някакъв необясним засега начин Стъбълфийлд успял да намери начин да активира, резонира и излъчи земната енергия от енергийна точка. Очевидно не става дума за обикновен радиопредавател.

Като дълбоко честен и скромен човек, Стъбълфийлд с право смятал амбициозните и агресивни инвеститори от Севера за „нехранимайковци и проклети разбойници“. Станал подозрителен към околните. Лесно можем да разберем реакцията му, като имаме предвид времето. Обръщайки гръб на мошеничествата им, той бил принуден да се завърне в дома си, за да продължи да се занимава с любимите си експерименти. След събитията от 1902 г. Стъбълфийлд станал особено придирчив към обкръжението си и предпочитал уединението.

Според думите на неколцина души, с които имах щастието да разговарям, „Нейтан бе честен до крайност“. Разочарован от хората, той събрал апаратурата си и се прибрал в родния си град. Оттук нататък Стъбълфийлд предпочитал да си стои сам. Някои казват, че постепенно станал толкова саможив и нетолерантен, че с него трудно можело да се живее. Типично поведение за разочарован гений, за мечтател с разбито сърце. Лесно ранимата му душа започнала да наранява другите. Приятелите го изоставили и той не направил нищо, за да ги задържи. Накрая го напуснала и съпругата му заедно с децата. Бърнард като че ли бил единственият, който продължил да поддържа връзка с баща си.