Джери Василатос
Изгубените открития (143)

Воден път

Изумително и подозрително е, че термодинамиката, плод на велики умове, няма абсолютно никакво отношение към съзнанието на онези, които й придали математически образ. Във всяка наука първото нещо, което трябва да се вземе предвид, е съзнанието. Съзнанието е енергията, чрез която черпим опит и чрез която познаваме себе си.

Ако откриването на изпълващата цялата природа енергия бе станало преди откриването на огъня, човешката психика и различните й технологически изрази нямаше да са фокусирани върху огъня и неговите „термодинамични ограничения“. Тази изпълваща цялата природа енергия е енергията на мечтите. Истинските материализации на мечтите са онези „аномални“ енергии, които потенциално съществуват навсякъде. Те са истински. Те са вечни. Те са били открити и използвани от редица изобретатели и са въплътени в работещите им патенти.

За разлика от огъня, растенията не съществуват, само за да консумират и след това да изчезнат. Навсякъде живите същества отричат правилата на термодинамиката. В сравнение с растежа и тенденциите в живата материя, огънят не е в състояние да ни научи на нищо. Оцеляване, машини, огън и гориво — всички те са брънки в тежката верига, висяща прекалено дълго на врата на човечеството.

Огън. Гориво. Огън. Гориво. Звънът на плена, от който не са се освободили нито умовете, нито душите, нито телата. Звънът се засилва и стяга човешкото въображение в примката си. Той е образът на змията, която поглъща собствената си опашка и така задавя човечеството до смърт. Огънят разделя ума на хората и приковава всички мисли към криволичещия си димен път. Никой не може дори да си представи друг път за получаване на енергия. И той се пада на онези чувствителни мечтатели, които по една щастлива случайност виждат редките феномени, помагащи им да намерят изход.

Магията, която разбива проклятието, е недостъпна за забравилите да мечтаят. Търсените от нас образи винаги са ни говорили. Те са достъпни. Не изискват медитации или строги упражнения. Те текат вечно. Те са най-дълбокото лъчение. Ние сме онези, които сме забравили как да ги разпознаваме и да ги отделяме от обсебилите ни мисли.

Онези, които огънят е обгорил, няма да приемат тези идеи. Въпреки това съществува енергиен пласт, в който се сливат в едно вътрешните мечти и външната природа. Изкуството да виждат образите и дълбокото им значение, е обичайно за онези, които обичат поезията. Тя е чувствително изкуство, изискващо желание да се навлезе в духовния свят.

За разлика от поезията, животът не е предварително написан „образен текст“. Въпреки това, всички наши действия са изпълнени със спонтанна поява на образи, впечатления и прозрения. Това дълбоко лъчение се посреща с радост от онези, които възприемат неговата проява на фона на ежедневието.