Джери Василатос
Изгубените открития (34)

Фантазьор

Кой е Нейтан Б. Стъбълфийлд и защо повечето жители на Кентъки с право тачат името му? Роденият в този щат Нейтан Б. Стъбълфийлд обичал самотните горски райони в покрайнините на родното си градче Мъри. Експериментатор самоук и запален читател на всякаква научна литература, Стъбълфийлд изкарвал прехраната си като фермер. Това обаче не му попречило да стане изобретател на някои от най-необикновените електрически устройства, появявали се някога в Америка.

Онова, което открил и демонстрирал пред стотици образовани свидетели навремето, като че ли сривало основните аксиоми на електродинамиката. Всичко започнало с усета му към „зова“ на земята. Някои места в горите наоколо били мистериозни и сякаш с тях била свързана някаква странна магия. Стъбълфийлд инстинктивно разбирал, че тези съживителни и изострящи възприятията местности са по всяка вероятност естествени енергийни източници.

Скални издатини, потънали в зеленина полянки и буйни потоци винаги притежавали някаква силна привлекателност. Възможно ли е тя да се дължи на това, че по тези места протичат и се излъчват някакви неизвестни земни токове? Дали Стъбълфийлд е бил очарован и притеглян към определени места заради излъчваната от тях енергия? Но каква енергия е това? Дали тя съдържа или надхвърля качествата на електричеството?

Стъбълфийлд изработил множество „вибриращи телефони“, които през 1887 г. се използвали от местните жители. Устройствата се захранвали от необичаен приемник на земна енергия, произвеждащ огромни количества странно „електричество“. Те били патентовани през 1888 г. и на практика са първите безжични телефони, които вместо проводници използвали за предаване на сигнали земята. Годините, когато телефонните линии изведнъж станали свободно достъпни, показали, че всъщност единствено най-богатите могат да си позволят новото средство за комуникация.

Обикновените хора просто не били в състояние да си позволят собствени телефони, докато цените не паднали. Докато телеграфът използвал икономичната желязна жица, телефоните изисквали далеч по-скъпите и проводими медни линии. Разработените от А. Г. Бел уреди не можели да изпращат достатъчно силни сигнали през железни проводници заради високото съпротивление на метала. Наред с многото други проблеми, телефонът на Бел просто не бил в състояние да предава или приема силен и ясен сигнал, без да бъде захранван от силни източници на енергия. Системата на Бел далеч не била „демократично“ средство за комуникация.

Първите разработки на Стъбълфийлд са предшествани от серия загадъчни и нерегистрирани открития, но в крайна сметка той намерил начин напълно да се освободи от проводниците. Системата му не била „едножилна“. Нейтан Стъбълфийлд извършил „невъзможното“ — разработил, изпитал, демонстрирал и организирал малка демократична телефонна система, която не се нуждаела от никакви жици!

Господин Стъбълфийлд открил, че през земята могат да се предават изключително чисти телефонни сигнали. Това откритие било безпрецедентно. Неговата система използвала за преносна медия самата земя — необяснима естествена „артикулация“, свързваща всички свързани със земята телефони.

Първият ефект от това чудо бил, че обикновените хора разполагали с така необходимото им средство за комуникация, което досега им било недостъпно заради големите разстояния и бедността. Отделните ферми можели да се свържат помежду си — достатъчно било просто двата терминала да се пъхнат в земята. Проводниците нямало да вдигат сумите, които по-късно щели да се събират за услугата. Сигналът бил силен и ясен. Всички запознали се с този начин на свръзка категорично заявявали, че по телефона на Стъбълфийлд се чува „изключително ясно“. Нейтан открил едно истинско чудо.

Разполагаме със снимки на телефонните мрежи на Стъбълфийлд. На тях се виждат малки, грубо сковани дървени кутии, върху които са монтирани обикновени приемно-предавателни устройства. От апарата към земята се спускат тежки изолирани кабели. Стъбълфийлд разработил „анонсиатор“ (високоговорител), който усилвал гласа на обаждащите се от големи разстояния. Тези телефонни мрежи се появили на множество демонстрации по цялото източно крайбрежие от Ню. Йорк до Делауеър.

Сигналите били толкова силни и ясни, че оставяли далеч зад себе си комерсиалните стандарти, осигурявани от растящите монополи на „Американ Телефон“ и „Уестърн Телеграф“. С изобретяването на въглеродния микрофон за „Уестърн Юниън“ Томас Едисон успял да разбие монопола на Бел върху телефонията. И макар че звуците от микрофона на Едисон наистина били по-силни, устройството изисквало мощно захранване, а батериите далеч не били евтини.

Някои телефонни компании започнали да въвеждат системи от генератори за захранване на линиите. Необходимото за работата им гориво обаче вдигнало прекалено крайната цена, което не позволявало на обикшга. А устройствата на Стъбълфийлд сякаш сривали всички известни закони на електричеството. В първата му система първоначалният мост между телефоните се образувал от два еднакви заземени терминала.

Всички потребители на системата се свързвали помежду се чрез земята и цената на проводниците била елиминирана! Сигналът бил изключително добър и не се влияел от лошото време. Този факт никога не е бил вземан предвид при теоретическите дискусии на работата му. Всички, които използвали системата на Стъбълфийлд, имат едни и същи впечатления. Макар че за работата на обикновената „земна“ телефония се изисквало наличие на известно количество подпочвена вода, ние знаем, че системата всъщност не действала на този принцип.

Теоретичното обяснение на принципите на работа на земната телефония било дадено по-късно от английски учени и най-вече от сър Уилям Прийс, който направил успешни опити да предаде единствено телеграфни сигнали на големи разстояния по суша и море. Стъбълфийлд можел да се свързва през още по-големи разстояния с легендарно чист и силен сигнал, който станал също такова чудо, в каквото се превърнали и другите му мистериозни открития.