Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Одическа химия

Пациентите разгледали групите елементи и описали техните цветови характеристики. Елементите с много цветове разполагали с многопластови, подобни на пламъци еманации. Баронът отбелязал, че всеки от групата най-прилежно и независимо от останалите потвърдил неговата „Одическа таблица на елементите“ — кадмий (бяло, синьо), кобалт (синьо), сребро (бяло), злато (бяло), паладий (синьо), родий (синьо), хром (зелено, жълто), титан (червено, виолетово), арсен (синьо-червено), осмий (червено, сиво), калий (червено, жълто), никел (червено, жълто, зелено), сяра (синьо), селений (синьо, червено), калай (синьо, бяло), мед (червено, зелено) и т.н.

Освен това пациентите съобщили, че усещат Силна од-хладина от сяра, бром, графит, арсен, телурий, йод, селений, фосфор, кислород и манган. Силна од-топлина се получавала от злато, платина, калий, живак, калай, кадмий, иридий, желязо, кислород, родий, литий, цинк, осмий, олово, никел, натрий, антимон, кобалт, сребро, титан, мед и паладий.

Пламъците на някои елементи се изтощавали странно бързо. Върховете на пробите пораждали най-интензивните цветове. Разнообразни и определено по-плътни на вид, тези аури наподобявали електрическа „корона“. С тези основополагащи данни Райхенбах бил в състояние да създаде „Периодична таблица на од“. Той открил, че силно електро положителните елементи (алкалните метали) произвеждат од-топлина, а силно електро отрицателните (халогени) — од-хладина. Тези известни източници на од осигурили на барона експериментална база, на чиято основа могат да се правят нови сравнения. Разбирането на начина, по който се променя од при преминаването си през различни материали, би изяснило по-пълно нейната същност.

Блоковете от различни метали (запоени мед и цинк) не предизвиквали смесени усещания у пациентите — те усещали поотделно еманациите на всеки един от елементите. Прикрепените мед и цинк генерирали единствено „медна топлина“ и „цинкова хладина“.

Оказало се, че стъклените пръчки, оставени само за няколко секунди под въздействието на позитивни од-елементи или негативни од-елементи, запазвали своя „од-заряд“ много по-дълго в сравнение с другите тествани материали. Следователно од можела да се предава като бавно движещ се ток през всякакъв проводник.

Имало и някои материали, които не провеждали од — хартия (особено многопластова), кожа и дебели тъкани с много нишки. Од можела да прескача през празнини и бариери, образувайки своя собствена верига направо през материята. Поведението на од не е като това на електричеството — тя не заобикаля и не избягва вътрешността на материалите и геометричните форми, а прониква през повечето от тях.

Силата на самите еманации от различните елементи също била различна. Обикновено те имали формата на мек пламък, издигащ се нагоре към тавана. Силната струя въздух била в състояние да го прекъсне, но издигането му не спирало — пламъците отново се съединявали и продължавали нагоре с пълна сила.

Понякога пламъците внезапно се разлюлявали, без видим външен причинител. Този подобен на бриз ефект така и си останал необясним за барона — по онова време причината за него останала неизвестна. Очевидно било, че разлюляването на пламъците се дължало на някакво неподдаващо се на засичане завихряне. Райхенбах открил, че може да предизвика отклонения в аурата, като върти бързо образците. В този случай пламъците се разпилявали навън.

Баронът проучил еманациите от химични разтвори, търкане и химични реакции в различни контейнери. Химичните разтвори били приготвяни в съседното помещение и незабавно били вкарвани при пациентите. Реакциите предизвиквали ярки оцветявания, чийто интензитет постепенно спадал. Смесената с вода и разбъркана сярна киселина създавала бурен червен пламък, който се издигал право нагоре по стъклената пръчка за разбъркване. Когато в концентриран разтвор на сярна киселина се поставяло желязо, ясно се виждало как пламъците излизат от другия край на проводника, поставен точно пред тях.

Пациентите правилно съобщавали, когато другият край на проводника (намиращ се в съседното помещение) бивал потапян и изваждан от разтвора. С всяко потапяне се издигал буен пламък с височина десетина сантиметра. Заедно с него се появявало и усещането за топлина или хлад. Пламъците на потопеното в сярна киселина желязо били бели и червено-сини. В същия разтвор месинговите жици давали пламъци от бели и зелени светлини.

В съседното помещение се приготвяли най-различни комбинации от химикали. Поставените в тях проводници с дължина цели метри не показвали поддаващи се на измерване термични ефекти, но въпреки това од-топлината и хладината си оставали силно осезаеми в помещението за наблюдения. Баронът увивал жицата около дълга стъклена пръчка и я потапял в различни разтвори. Од преминавала през стъклото и продължавала по дългата жица до пациентите в съседната стая.

Железни стружки, поставени във вода и разбъркани със стъклена пръчка, произвеждали од-топлина, а в оцет — од-хладина. При докосване на другия край на дългия проводник някои от пациентите усещали кипенето на химически активните разтвори като истински „шокове“, които неприятно преминавали през цялото им тяло. Другият край на проводника се поставял в пламъка на обикновена свещ и за най-голяма изненада пациентите усещали од-хладина. Мнозина от тях споделили, че при посещение на църковна служба често им било неприятно студено от „ледените течения“ откъм свещниците!

Нажежено желязо било поставено върху медна плоча, докато я затопли. Към плочата имало закрепена жица, държана за другия край от пациент. Налице били две неочаквани реакции. Първо, горещината изглеждала прекалено голяма, за да може да се понесе, макар че самата плоча била просто затоплена. И второ, пациентката съобщила, че ръката й станала чувствително „по-тежка“.

Нагорещените в единия край порцеланови и дървени пръчки се усещали от пациентите като „студени“. Този забележителен феномен на од-хладина в по принцип силните термоизолатори не се подчинявал на твърдо установените закони на физиката. Дори огънят върху жица, държана за другия край от пациент, се възприемал като „студен“.

Медните плочи, търкани енергично с дърво, след тридесет секунди създавали од-топлина през проводник с дължина 6,40 м. Когато плочата била търкана с вълна, од-топлината се засилвала. Най-силен ефект обаче се получавал с копринена кърпа. Търкането на калаени плочи предизвиквало по-слабо затопляне. Когато направили опит с дърво и трион, пациентът не видял възможните светлини, предизвикани от триенето, а вместо тях разпознал червеникавите пламъци от зъбите на триони малко след като той бил отделен от дървото.

При търкане на железни пръти един в друг пациентите виждали ярки пламъци с топъл полъх, излизащ навън от краищата им. При повтарянето на същия опит с въглени се появявали тъмночервени пламъци. Когато търкали с плат стъклени пръчки, от краищата им се появявала неземна светлина. Излъчването на топлина и пламъците изчезвали малко след като търкането преставало. Желязото и стоманата показали много добра способност да задържат од-ефектите в продължение на цели два часа.

Райхенбах решил да провери едновременния ефект от топлина и електричество върху пациентите си. Баронът направил опит с плат и електрофор — калъп сяра. С този примитивен метод за създаване на статично електричество той открил, че пациентите усещат од-хладина при положително зареждане и топлина — при отрицателно. Освен това баронът забелязал, че светлинните ефекти на наелектризирането протичат, независимо от получените от од-ефекти и че двете групи по никакъв начин не си влияят една на друга.

Коприната показала особени и изненадващи качества на проводник, каквито не се наблюдавали при другите платове. Райхенбах внезапно се сетил за причината за успеха на първите изследователи на електричеството, които използвали копринените нишки в качеството им на проводници. Освен това, вече можели да се разберат и експериментите на „забранения“ Франц Антон Месмер. Баронът проучил първите приспособления на Месмер и специалната му батерия — „багет“. Анализирайки устройството й въз основа на достъпните му описания, Райхенбах разбрал защо устройството имало такова силно въздействие върху посетителите. Баронът знаел защо въпросната батерия действала и защо била в състояние да предизвика чувството за „потръпване“ у онези, осмелили се да докоснат железния терминал.

Батерията на Месмер била всъщност мощен химичен од-генератор с няколко пласта од-реагенти. Сега вече било напълно ясно защо разбъркването на батерията понякога „възстановявало активността й“.