Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Небесна од

Баронът изследвал въздействието на од от слънчевата и лунната светлина и способността на силата да променя източниците на кристалната од. Това била първата серия изследвания върху геофизичната од. Райхенбах наблюдавал потоците на земната од, като следял измененията в кристалната од през определени сезони. Оказало се, че непрекъснатите потоци небесна од зареждали както атмосферата, така и самата земя. Небесните потоци прониквали през земната повърхност в търсене на определени корита. Концентрацията на од в определени точки на земята се свързва с многобройните „призрачни светлини“ на повърхността, забелязвани от местните жители. Всъщност баронът имал възможността да открие истинския източник на легендарните „гробищни светлини“.

Една нощ Райхенбах поканил неколцина от пациентите си и ги отвел един по един в намиращото се наблизо гробище. Всеки пациент ясно различавал свръхестествената светлина од, рееща се над новите гробове. Баронът обяснявал тези забележителни феномени като резултат от комбинирането на земния магнетизъм и химичните реакции в разровената пръст. Той открил и други кътчета, където светлините од създавали „призрачна“ атмосфера на иначе красиви местности. Баронът отбелязал честото срещане на приземни ветрове, които разлюлявали и разнасяли светлините наоколо — особено в случаите на „призрачните“ или „гробищните“ светлини.

Сега Райхенбах се заел да разкрие тайните на од в космоса. Силата изминавала големи разстояния (50 м и повече) в лабораториите и оказвала силно въздействие в другия им край, без да се наблюдава видимо отслабване на мощта й. Явно од не отслабвала, когато се намирала в лъчиста форма. Защо тогава да отслабва при прекосяването на пространства? Силата достигала Земята направо от космоса. Това вече било доказано с лунната светлина, а след това — и със слънчевата. Но откритието, че звездната светлина също може да променя предмети по подобен начин, се оказало особено важно — ставало дума за енергия, преодоляваща огромните междузвездни пространства. Следователно тя представлявала уникален ресурс, даващ възможност за откриването на нови начини за предаване на годна за използване енергия. Но преди да дойде времето на първите технологични изобретения, трябвало да се научи повече за преобразуването и начина на разпространение на од.

Никола Тесла разширил познанията за слънчевата од, като успял да извърши истинска трансформация на од в електричество. В един от прочутите си патенти (685. 958) той описва мощните преобразователни резултати, които се получавали, когато слънчевата светлина се пропусне през специална метална плоча, поставена вертикално във висока вертикална вакуумна лампа. Устройството, заземено чрез тежък кондензатор от слюда, произвеждало огромни количества електричество, когато било осветявано от силни слънчеви лъчи.

Баронът наблюдавал ежедневните пулсации на од от различни физиологични центрове, като си отбелязвал техния естествен цикъл. Той забелязал тясната връзка между физиологичната од с нервните възли. Концентрацията на од била особено висока в слънчевия сплит. Пулсациите на енергията в тялото следвали пулсациите в заобикалящата природа в един забележителен и напълно неподозиран досега ритъм. В най-чувствителните части на тялото имало най-високи концентрации на од — устни, лице, върхове на пръсти, ерогенни зони, стъпала и пръсти на краката. Всяка от тези енергийни части следвали ритъма на соларната од. Любопитното съответствие на биологичната од и слънчевите ритми било особено интригуващо. Силата на од се увеличавала по изгрев слънце и намалявала с настъпването на вечерта. Баронът забелязал, че цялата природа пряко отвръща на идващата от Слънцето енергия. Почва, минерали, езера, дървета, животни и хора реагирали в синхрон със слънчевите енергии од. Од започнала да се схваща като обща сила, обединяваща света — факт, известен още на учените от древността.

Древните философи виждали в слънчевата енергия множество забележителни метафизични елементи. Слънчевият од-ритъм разкривал основния динамизъм на Земята и нейната отдавна забравена „реципрочност“. Независимо от вариращото зареждане и разреждане на абсорбентите на слънчевата од, съществувала и постоянна земна од, която не се засилвала и намалявала в съответствие със слънчевата. Притокът на од, съдържаща се, без да губи от мощността си, в кристалите, си оставал постоянен през цялата нощ. Тази важна и загадъчна функция на кристалните скали осигурявали особен и рядък източник на од. Нищо чудно, че митовете и легендите разказват за подземни скъпоценности, магически и блестящи източници на жизнена енергия. Райхенбах започнал да разбира фундаменталните енергийни структури на света и да научава основните „метаболитни процеси“, чрез които слънчевата од се поглъща през деня и се разрежда чрез кристалите нощем. Баронът бил убеден повече от всякога друг път, че од е фундаменталната световна сила, предхождаща по произход дори магнетизма и електричеството.

Тъмносиньото нощно небе разкривало най-разнообразни од-течения. Неколцина от пациентите му проявили силно привличане към определени сектори в небето. Подобни на спирали места в космоса посочвали од-потоци с различна полярност. Движенията им между планетите и звездите били нанесени на карта. Пациентите отбелязали точки на повърхността, в които небесните течения прониквали в земята. В тях баронът зърнал нещо от забравените технологии, известни на древните. Сега ставало ясно защо прадедите ни са полагали толкова труд, за да отбележат определени места с високи изправени камъни.

Някои от пациентите винаги споменавали, че отделни части от нощното небе са особено привлекателни, докато други будели неприятни усещания. Положението оставало едно и също през различните сезони и се влияело единствено от движенията на Луната и планетите. Когато проучил показанията по-внимателно, баронът открил, че определени части от небето на запад излъчват живителна „хладина“ непосредствено след залез. В девет вечерта тази хладина се измествала на северозапад, а по същото време небето на юг и югозапад било топло. В полунощ небето на север ставало студено, а на юг — топло. В четири сутринта хладината се премествала на север и североизток, а топлината — на юг и югоизток. И накрая, непосредствено преди изгрева, най-студено било небето на изток. Най-озадачаващо било аномалното постоянство на слънчевата хладина на запад, внезапното й изчезване и повторно появяване на изток. Тези од-пулсации в небето дълбоко го озадачавали.

Дори със завързани очи, пациентите безпогрешно откривали магнитния меридиан и север, когато били помолени да открият постоянния източник на студа. Най-приятни усещания предизвиквал Млечният път, а Плеядите очаровали с успокояващото си въздействие. Планетите пораждали странна и неприятна топлина, независимо от общия хлад на звездния купол. Райхенбах и пациентите му отбелязали главните од-течения между звездите и от звездите до Земята. Всичко сякаш било обляно в од — течащата живителна светлина, свързваща в едно целия космос.

Райхенбах оставил звездни лъчи да попаднат върху медна плоча, за която бил закрепен дълъг проводник, чийто край се държал от пациент. От края на жицата се появил тънък сноп бяла светлина с дължина 60 см, изключително студена и освежаваща. Тънкият сноп светлина се издигал и спадал, когато баронът отмествал плочата от звездната светлина и я връщал на мястото й. Абсолютно същите резултати, но с намален интензитет, били получени и при използването на цинкова плоча. Освен това звездите като цяло действали на пациентите подобно на слаб магнит и предизвиквали характерните усещания в главата и гръбнака.

Случайно баронът открил, че светлината дори и от една-единствена планета напълно поглъщала ободряващото въздействие на звездите. За някои от пациентите Юпитер бил почти непоносим. Уловената върху медна плоча планетарна светлина неутрализирала напълно од-усещанията. В подобни случаи пациентите не били в състояние да държат края на проводника. Очевидно планетите имали противоположна од-полярност в сравнение с тази на звездите. Неутрализиращият ефект бил доста неприятен и много наподобявал електрошок. По някакъв неизвестен начин планетите поглъщали хладната и ободряваща светлина на звездите.

В най-забележителното си изказване по този въпрос баронът загатва за истинската енергия, криеща се зад астрологичните конфигурации: „Ние сме свързани с вселената с нова и непозната досега реципрочност Следователно, звездите оказват влияние върху нашия подлунен (и може би) практичен свят, както и върху работата на не един ум.“