Джери Василатос
Изгубените открития (135)

Нападащият огън

Древната съкровищница от мечти, символи, образи, асоциации и теми сега били нападнати от бога огън. В миналото асоциациите на съзнанието се споделяли свободно, образи и значения течали като река между хората и всеки аспект на природата около тях. Водни митове. Това образувало съзнателното единение на хората и техния свят. Природата изпълвала съзнанието на личността със собствената си анимистична свръх жизненост — състояние на ума, което се вижда в най-недокоснат вид у новородените.

До появата на огъня свободно изразяваните мисли, символите мечти и образите мечти насочвали успешно хората към естественото и емпирично откритие. Старият свят бил времето на водата, времето на водните песни. Огънят пуснал червените си езици, подобно на коренчета, дълбоко в изворите на човешкото съзнание. Безжалостното завладяване на всеки символ, въображение и тема унищожило стария воден свят и неговия опит.

Огънят унищожил стария свят, разкъсал, присвоил и реасоциирал всички водни песни и митове. Когато бил открит, огънят приковал вниманието на хората изцяло върху себе си. Цялото съзнание с неговите символични изблици и дялове се съсредоточило върху огъня. И било изгорено в него. Резултатът бил лишено от образи опустошено съзнание, в което самият огън играел обединяваща роля. Огънят, образ на самия себе си. Фалшива автономия. Измамно само упование. Фатална грижа за себе си.

Тази споена с огън амалгама не допускала океанското съзнание, на което някога се радвали хората. Сега съзнанието било съсредоточено върху ограниченото единство, което изключвало всеки, който изпитвал появата му. Огънят не можел да предложи нищо на душата. Нищо, което да запълни сърцето. Никакви чувства, никакви картини, никакви песни. Огънят блокирал и запечатал всички стари хранилища на образи.

След като се промъкнал между образите и символите, напористият огън си прогорил път през съкровищата на ума, изтръгвайки пласта съзнание навсякъде, където стигал. Притежаващите огъня общества създали нови и неестествени митологии. Огнени митове. Външната взаимовръзка между ума и природата, многобройните виещи се пътища на съзнанието били жестоко увредени. Разбити на парчета отвътре и свързани отново с огнени потоци. Целият естествено получен опит, всяка мисъл, въображение и мит се стопявала в пламъците. Нашествието имало нови и неочаквани последствия, всички компоненти на съзнанието били „изхвърлени навън“ в огнения фокус. Първото проклятие на огъня било нахлуването му в съзнанието и поробването на съзнателния процес — топене, което владее всеки ум и в наши дни.

Какво е сторил огънят на нашите умове? Той ни пречи да разберем с вътрешните си пориви единството на природата и изобилието от енергии за оцеляване. Огънят извел човечеството от пещерата на ума, от сигурното убежище, от което произтичат всички символи, образи и импулси за оцеляване. Това опасно и уязвимо състояние, засилвало зависимостта ни от огъня и същевременно ни отделило и отчуждило от земята. Хората изгубили връзката с истинската си същност.