Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Копия

Учените в другите лаборатории нямали същия успех. Защо не можели да видят вирусите? Защото използвали прехвалените електронни микроскопи. Ужасната истина, свързана с вируса ВХ била, че електронният микроскоп не е в състояние да го покаже. Случващото се в другите лаборатории отново ставало ясно за човека, който имал очи да види. Другите учени не виждали очевидното патогенно присъствие просто защото микроскопите им не го показвали. Ужасният фантом използвал всяко прикритие, до което можел да се добере. За нещастие, открил укритие сред онези, които се смятали за професионални рицари.

Блестящи учени ставали абсолютно слепи за вируса ВХ, просто защото самата електронна микроскопия била заслепяващ агент. Как било възможно един патоген да остава невидим при използването на технология, хвалеща се с най-големите постижения в областта на микроскопията? При приготвянето на образците за електронния микрограф учените „убиват“ тъканите. Процесът включва поставянето на образеца във вакуум. „Оцветяването“ се извършвало с бомбардирането му с метални йони. След това с висока скорост се излъчва поток електрони, който се насочва към образеца и се увеличава от няколко последователни електромагнитни лещи. Получените изображения се проектират върху луминесцентен екран или направо върху фотографска плака.

Електронната микроскопия унищожава крехките вируси още по време на подготовката на образеца. Унищожава доказателството. Един и същи ритуал се повтаря стотици пъти с едни и същ отрицателни резултати. Неспособни да мислят ясно, малцина от тези техници биха могли да се справят със ситуацията и да разберат защо вирусите не се появяват на екраните им. Прекалената увереност в системата на Американската корпорация за радио просто блокира нормалния начин на мислене. Електронната микроскопия не показва вирусите, защото те се разпадат при подготовката на образците.

В такъв случай грешката е именно там. Но защо не се намира нито един кадърен специалист, който да разбере такава проста истина? Защо светлината се изплъзва на онези, които твърдят, че я владеят напълно? Технологичното чудо, предназначено да измести всички конкурентни микроскопи, приспива непробудно онези, които трябва да решават подобни очевидни дилеми. Медиците техници просто са забравили как да мислят. Възприетите нови методи всъщност унищожават патогените, които възнамеряват да изучават. Сравнително Неотдавна при търсенето на вируса HIV (СПИН) отново се стигна до подобно безсилие заради присъщите недостатъци на електронната микроскопия.

Вирусите ВХ подскачали и се гърчели дръзко пред очите му. Но как да ги унищожи? Откриването на имунизиращо средство за всяка една разновидност представлявало непосилна задача, чието изпълнение би отнело векове. Човечеството не разполагало с толкова време. Не, трябвало да се открие някакво друго универсално средство, което да унищожи всички патогенни форми с един замах.

Вирусите и бактериите от всякакъв вид могат да бъдат унищожени, ако се изложат на специална ултравиолетова светлина. Може би това се отнасяло и за вируса ВХ. Трябвало да разбере. Разполагал и с устройството, което му позволявало да гледа с очите си. Затова започнал дълго и мъчително търсене на онази част от спектъра, която може да унищожи вирусните култури.

Д-р Райф открил, че смъртоносните вируси всъщност се чувстват великолепно при радиациите на специфични елементи. Сред тях най-много изпъквали радият и кобалт–60. От лъченията им латентните вируси бързо преминавали в активно състояние. Сърцето му отново се изпълнило с ужас. Медицината се опитвала да лекува рака със същите тези излъчвания! Трябвало да има някакъв светлинен спектър, който да унищожава вируса. Потърсил в периодичната таблица на елементите. Активираните неон и аргон също засилвали вирулентната активност на латентните култури. Самият той използвал аргонови лампи, за да засилва скоростта на растежа на културите в заразените тъкани. Но все пак трябвало да има обхват от спектъра, който да унищожава ужасните носители на смърт.

Като че ли Нямало светлина, която да въздейства върху кристалните им структури. Та нали именно затова можел да наблюдава активността им! Никакви светлинни спектри с никакъв интензитет не можели да унищожат тези полуживи кристали.

Тогава се замислил за кристалите. Как се унищожава кристал?

Какво правят химикалите на скъпоценните камъни разтварят ги, разбиват ги на парчета пръсват ги?

Самият той правил същото нещо още през 1917 г. с различни видове протозои и големи бактерии. Знаел, че е възможно патогените да се унищожат с прилагането на внезапен електрически импулс. Първите му опити с малки радиопредаватели и по-прости микроскопи показали известен успех. Тогава използвал изходни лампи на „Телефункен“, с които получавал импулсите. Захранвано с малък генератор, простото устройство излъчвало петдесет радиочестотни вата към образците.

Първоначалното му вдъхновение се отнасяло към по-големите патогени. Затова нямал нужда от високи честоти — късите вълни били напълно достатъчни. Несъмнено било възможно да се интерполира необходимата свръхвисока резонантна честота, нужна за унищожаването на всеки микроб. Но дали това се отнася и за вирусите? Колко висока трябва да бъде тази честота? И ако тя не може да се постигне, възможно ли е да се използва някоя много по-ниска хармония при по-висока мощност? Възможно ли е да се открие смъртоносната степен за всеки патоген?

Новото оборудване било сглобено бързо. Имал нужда от генератор на изключително кратки електро импулси. Електрически „шипове“ от прав ток, приложени към напълнена с газ лампа, изстрелвали електрически лъчи към заразената цел. Самата лампа не трябвало да бъде вакуумна, защото би генерирала опасните рентгенови лъчи, които стимулират вируса ВХ. Не, в нея трябвало да има много лек газ, който да реагира почти мигновено. Необходимият газ трябвало да бъде такъв, че масата му по никакъв начин да не влияе върху импулсите.

Водород се използвал в специалните тиратрони с висока мощност — бързи високоволтови превключватели, използвани в диатермичните и (по-късно) в радарните системи. Старите рентгенови лампи често се повреждали, защото се пълнели със смес от водород и хелий. Подобни лампи вече почти не се използвали. Новият прожектор на д-р Райф бил именно такава рентгенова лампа. Проверил изходната й мощност и настроил веригата така, че да не изпуска и най-меки рентгенови лъчи. Лампата заблестяла — добър знак. Това означавало, че в нея имало достатъчно газ за излъчването на електрически лъчи. Д-р Райф нагласил полярността по такъв начин, че лампата да изпуска електро положителни лъчи с определена продължителност.

Оръжието било готово. Патогените продължавали дръзко да се гърчат пред погледа му. Застанал при призматичния микроскоп, Райф стрелял с лампата. Като завъртал настройващия циферблат до образеца, щял да разбере смъртоносната за патогените степен. Когато вирусите „експлодират“, щял да отбележи настройките. Ако методът проработел, би могъл методически да избере смъртоносната степен за всеки конкретен патоген. Не след дълго щял да се натрупа каталог на убийствени степени. Така д-р Райф щял да бъде в състояние да победи всяко съществуващо заболяване.

Нагласил инструмента в диатермичния обхват, който би трябвало според изчисленията да разпердушини вирусите на парчета. Опитът обаче винаги противоречи на теорията. Вирусът ВХ изведнъж се стопил — много под изчислената честота. Д-р Райф изключил предавателя и седнал изумен. Гледката на екрана била нереална. За по-малко от частица от секундата образецът се превърнал в мътна маса. Вирусите се разлетели на парчета! Опитът да ги „лиши от живот“ излязъл успешен.

Каталогът му започнал да се изпълва с фино настроени смъртоносни честоти. С безкрайна точност — точно както възнамерявал — д-р Райф определил всяка една смъртоносна степен. Силите на светлината срещу легионите на мрака. Анализът на електро положителния импулс показал, че излъчването му било проникващо, интензивно и еднопосочно подобно на невидимите лъчи на чистата електрическа сила. Тогава каква била тази странна, подобна на светлина енергия? Експериментът доказал, че вирусните култури били напълно обезвредени, замразени и унищожени от електро положителния импулс. Силата на някаква изключителна форма на светлина? Виждана ли е била изобщо подобна светлина досега?

Тази енергия била генерирана случайно през 1872 г. от Томсън и Хъстън. Не вълни, а лъчи. Електрически лъчи. Забравен феномен. Еднопосочните електрически импулси с огромна мощност излъчвали електрически лъчи вместо вълни. Тези лъчи прониквали през всяка материя, независимо дали ставало дума за камък или стомана. Получените в резултат искри изскачали от всеки изолиран метален предмет в голямата сграда, където се провел експериментът. Това не били радиовълни, а електрически лъчи.

По-късно през същия век Никола Тесла случайно наблюдавал получаването на същите електрически лъчи. Той подробно изучил феномена и създал импулсни генератори и прожектори на електрически лъчи. Тесла имал предвид именно този феномен, когато говорел за електрически лъчи, имащи подобни на светлината характеристики. Нов вид светлина. Д-р Райф преоткрил същото явление. Тесла говорел за своите „милиметрови лъчи“ и споменал за „бактерицидните“ им възможности. Сега същият този феномен потвърждавал думите на Тесла. При подходящ контрол лечебните свойства се проявявали съвсем ясно.