Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Самоподдържащ се синтез

Фарнсуорт трябвало да разбере работните параметри на термоядрения реактор. Той бил блестящ математик и теоретичните му разработки се публикували заедно с патентите на моделите. Установил няколко критерия за проверка на постигането на ядрен синтез. Цялото устройство било потопено в масло и затворено зад дебели оловни и бетонни стени. Експериментът приел определено застрашителен вид, след като тази процедура реконфигурирала системата. Реакторът заемал пространство колкото малка аудитория. В това пространство влизали източници на енергия, контейнери, защити и устройства за наблюдение. Рядка миниатюра в изкуството на синтеза.

Д-р Фарнсуорт измервал количеството неутрони като индикатор за термоядрената реакция в сферата. Работещият с деутерий „Топилка II — Модел 2“ достигнал до над 50 меганеутрона в секунда. По-късно устройството произвело 1,3 гига неутрона в секунда в реакция, продължила повече от минута. Тези реакции били стабилни, намирали се под пълен контрол и можели да се дублират.

На 5 октомври 1965 г. се провели изпитанията на „Топилка II — Модел 2“. Променената и изключително точна конфигурация произвела от деутерий 1 гига неутрон в секунда — световен рекорд. На 28 декември същата година в камерата бил пуснат тритий, който произвел 2,6 гига неутрона в секунда. При повишаване на напрежението се повишавал и броят излъчвани неутрони. При смесването на тритий и деутерий екипът на д-р Фарнсуорт достигнал до 6,2 гига неутрона в секунда.

„Топилка III“ достигнала изумителни рекорди, бързо следващи един след друг. Към края на 1965 г. екипът рутинно измервал по 15,5 гига неутрона в секунда. Не бива да се забравя, че устройството все още било голямо колкото топка за софтбол. Реактор с диаметър само един метър би позволил постигането на много по-голяма мощност за по-малък период, като изходната мощност се увеличавала с увеличаването на обема. Реакторът можел да бъде с произволни размери според необходимата мощност. Д-р Фарнсуорт съобщил, че на няколко пъти екипът му получил самоподдържаща се реакция и щял да повтори резултата. Онези, които работили с Фарнсуорт, съобщават за гръмовните вибрации в реактора. Много сътрудници видели ослепителната бяла светлина на „Топилката“ по време на тези първи тестове — при това направо през металните прегради!

Една вечер д-р Фарнсуорт поканил гости да наблюдават изпитанията. С включването на реактора неутронните показания достигнали определена стойност и останали там. Мощността била увеличена съвсем малко, когато стрелката на уреда излязла от скалата и останала неподвижна. В помещението се разнесъл гръм. Изпусканата зад преградата светлина цяла моментално и завинаги да ослепи всеки, който погледнел към нея. Макар че подаваната енергия била изключена напълно, стрелката останала на мястото си в продължение на половин минута, през която протичала самоподдържаща се термоядрената реакция. Контролирани самоподдържащи се термоядрени реакции с тритий били постигнати през 1965 г.

Успехът дошъл. В архива на патентите се вижда, че Фарнсуорт постигнал целта си през 1965 г. По-големият четвърти вариант на реактора щял да превърне „Ай Ти Ти“ едва ли не в единствен играч на пазара на електроенергия. Големи модели можели да се инсталират навсякъде. Системата доказала работоспособността си през всичките седем забравени години на разработване. Построяването на термоядрени електроцентрали щяло да бъде повече от изгодно за „Ай Ти Ти“ и да донесе трилиони долари печалба. Реакторите били прости за построяване, поддържане и управление. Д-р Фарнсуорт и екипът му върнали многократно всеки вложен цент на компанията! В такъв случай, кой наредил на „Ай Ти Ти“ да се откаже от производството?