Джери Василатос
Изгубените открития (22)

Опит

Квантитативната наука се основава изцяло върху данни, получени чрез използването на „обективни средства за измерване“. Академичната наука създава един механистичен възглед за света заради зависимостта си от средствата за измерване. Подобен светоглед свежда цялата динамика на материята до съвместното действие на четири фундаментални сили. Ето защо изразеният количествено свят се разглежда от учените като „поле на силите“, чието съвместно действие създава „силови модели“. Когато въпросните „модели“ влязат в контакт с възприемащи организми, те биват „интерпретирани“ от възбудената нервна система като „свят“.

Този квантитативен светоглед не е в състояние да опише усещанията, качествата или мета познанието, нашите чувства, възприятия или осъзнаване. А тези свързани с опита реалности са фундаментално различни енергии, които имат своето продължение в пространството. Виждаме пълния крах на квантитативния анализ, когато се правят опити той да бъде приложен към въпросните реалности. Способен единствено да описва епифеномените^[1] на енергийното поле, този анализ избирателно филтрира самия център на онова, което изучава. Някои учени не са в състояние да проумеят защо се получава така.

Не е случайно, че квантитативният светоглед много добре се справя с описанието на повърхностната силова динамика на инертното пространство, използвайки силови инструменти за получаване на изходни данни. Но опитът по същността си не е сбор от поддаващи се на изразяващи се количествено сили. Аналитичният метод не може да обясни механистично съзнанието и се проваля с гръм и трясък, когато насочи силата си към свързаните с опита феномени. Единственото, което успява да направи в тази област, е да опише съпътстващите съзнанието епифеномени — магнитни, електрически и химични „полета“. Това отклонение се дължи на факта, че измервателните инструменти не са в състояние да влязат в контакт или да реагират на свързаните със съзнанието енергии. Квантитативната наука винаги е стеснявала светогледа си, като възприема некачествените методи за проучване, които й осигуряват инструментите, а това води до отклоняването на собственото й съзнание от най-фундаменталния и достъпен светоглед. Съзнанието не е инертен свят и в него устройствата за измерване просто не могат да действат. Няма начин съзнанието да бъде сведено до силов модел.

Всяка от господстващите в историята парадигми има толкова ограничена, филтрирана и разделена природа, че получените от нея идеи за света нямат смислено място в човешкото съзнание.

Поради сляпото упорство, че всичко може да се сведе до действието на едни или други сили, съвременната квантитативна наука върви към едни напълно алиенизирани възгледи за природата, при които заместващите усещанията инструменти филтрират определени естествени сигнали, а заместващата мисълта статистика интерпретира данните. Квантитативната наука е много добра в постигането на една цел — калейдоскопично фрагментиране на опита. Инструменталните проучвания започват с предпоставката, че опитът е „подвеждащ“, а съзнанието — „пристрастно“. Следователно и двете напълно заслужено получават етикета „негодни“. Напоследък съзнателното интерпретиране на получените от инструментите данни започна да се извършва от статистическия анализ и съответно съзнателното интерпретиране също започна да се смята за „негодно“.

Това самоунищожително обезценяване на съзнанието е отблъскващо и неприемливо. Поради голямата зависимост от инструментите квантитативната наука е формулирала специална интерпретация на света, която не е в състояние да добави нищо ново към основаващия се на опита диалог. Светогледът на тази наука е толкова чужд на съзнанието, че твърденията й са станали отблъскващи и лишени от значение за хората.

Инструментите за измерване на силите затварят квантитативната наука в клетката, от която тя всъщност се опитва да се освободи. Подобно на Нарцис, загледан в собственото си отражение, тази наука си представя, че вижданото от нея е „единственото лице на света“. Проектирайки инертните си измервания върху световния опит, квантитативната наука успешно филтрира фундаменталния език на природата — нейните проекционни средства и съзнание.

Щом човешкият опит е негоден, тогава кой може да реши дали инструменталните изследвания на природата са валидни? Валидни в сравнение с какво? Чие „подвеждащо“ съзнание е решило това нелепо противоречие? Непрекъснато изникващите противоречия са смущаващите „предупредителни знаци“ за количествения метод.

Учените от миналото не са били като съвременните — обикновени техници, занимаващи се с измерване на сили, — а истински доктори по философия. Тези естествени философи са използвали могъщия инструмент на съзнанието за мета когнитивното разглеждане, отразяване и интерпретиране на природата. Данните и точността на придобиването им никога не са били смятани за по-валидни от философските възгледи относно природните явления и интерпретирането им. Съзнанието било средата, в която те се питали, радвали и размишлявали върху заобикалящия ни свят. Тяхната наука била онази, при която природните явления се оценявали според „морето на сънищата“, колективния фонд от архетипове. Викторианската квалитативна наука изисквала особена чувствителност и похвати.

Макар и точни, данните често били отхвърляни като неприемливи и маловажни, когато се обмисляли далеч по-важни принципи от мета когнитивно значение. Изтънчената елегантност на философското им изкуство по-късно било заместено от жалкия и лишен от ум технически инструмент, неспособен да направи разлика между съзнание и предмет. Ако научната философия на викторианците се смята за остаряла и се класифицира като „псевдонаучна“, чии философски откровения са решили, че инструментите ще свършат по-добра работа? Последователното премахване на човешкия опит чрез принципа на обезценяване днес довежда до нелепата положение квантитативната наука да елиминира самото съзнание, формулирало собствените й правила!

Науката от миналото — квалитативната наука — разглеждала света като безкраен потенциал на експериментални възможности. Тази наука разбирала, че заобикалящият ни свят в основата си е реалност на опита. Древните натуралисти го разглеждали като изключително сложен комплекс от качества и аспекти и използвали мета когнитивния процес, за да интерпретират различните им значения.

Квалитативната наука изучавала езика на природата, интерпретирала го и се наслаждавала на съзнанието, което така очевидно прониквало навсякъде. Квалитативната наука разбирала, че природата е океан от реалности на опита. Измерванията нямали място тук, тъй като те не представляват опит. Състоянията на опита били средствата, чрез които природата била изучавана и ставала разбираема.

Качествата и аспектите са безбройните „възможности на опита“. Мистериозната енергия, наречена съзнание, е инструментът, с чиято помощ сме в състояние да опознаем природата. Онова, от което се нуждаем, е да преоткрием изгубените средства за изучаване на природата чрез пряк опит. Именно опитът е сърцето и същността на битието. Всички ние искаме напълно „да се слеем с Природата“. Именно това е реалната мотивация на научното й изследване. Квантитативната наука не е в състояние да ни го даде. Изкуството се справя с тази задача далеч по-добре. Но тази наука най-пълно го постига с разработването на инструменти за усилване на опита в лицето на радиониката.

Усещането остава единственият възможен прозорец, през който съзнанието е способно пряко да се докосне до природата. Всъщност това е единственият прозорец, през който може да се открие смисъла. Усещането е единственото достъпно средство, чрез което може да се използва световния език на значението и символа. Чрез портите на възприятието експериментаторът разбира най-дълбокото и изпълващо всичко пространство, в което инертната материя се управлява от значенията и символите.

Именно в този свят на чист опит, усещане и съзнание барон Фон Райхенбах намира отговорите, които научните му потомци тепърва ще проумеят. Може би е дошло времето, когато резултатите от многобройните му изследвания трябва отново да се проучат от гледната точка на една нова квалитативна наука. Изследването на од-феномените и усещанията създавали разширяващата съзнанието апаратура в замъка Райзенберг — лабораторията крепост на барон Фон Райхенбах.