Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Обществени изпитания

В крайна сметка тази феноменална активност привлякла нежелано внимание. Разбира се, улавяната от необичайния минерал лъчиста енергия била абсолютно безплатна и навсякъде можела да се добива в изобилие. Масовото й използване би довело до революция в енергийната промишленост в целия свят. Подобна перспектива далеч не радвала корпоративните магнати. По време на Депресията Асоциацията за електрифициране на селските райони се мъчела да „зариби“ колкото се може повече живеещи в отдалечени кътчета на страната семейства. Принуждаването им да използват електричество осигурявало сигурност на онези, които си купували патронажа на правителството.

Депресията била дълга и непосилна за всички американци, които изкарвали прехраната си с тежък труд. Трудно било да се помисли, че горните класи ще предприемат нови инвестиции и ще се заемат с осъществяването на по-висши идеи, докато милиони деца гладуват. Ето защо (и за съжаление) социализмът се превърнал в привлекателна мечта за мнозина недоволни американци. По онова време съблазнителната утопия за икономическо равенство нямала онези негативни асоциации, свързани със Сталин и Студената война. На Съветския съюз наивно се гледало като на страна, в която всички работници са равни и се трудят заедно за реализацията на един общ идеал.

За гладуващите безработни американци, гледащи пътуващите в скъпите си лимузини богаташи, социализмът се превърнал в идея фикс. Разбира се, такава била „партийната линия“, с чиято помощ социалистите привличали аутсайдерите. Близките приятели на д-р Мъри Даниел и Джон Магдийл станали членове на комунистическата партия. Вече спечелили си репутация на американски комунисти, двамата решили да „помогнат“ на Мъри. Смятайки, че приятелят им неслучайно е „репресиран“ от индустриалците, те решили да отнесат „случая“ направо към съветското правителство.

През 1926 г. Даниел Магдийл заминал за Русия именно с тази цел. Наивният му план бил да събуди интереса на държава, чиято политика по отношение на новите технологии не била „регулирана“. Така историята на д-р Мъри поела по нежелателния път на политическите интриги. Сред многото учени и индустриалци, посетили Мъри, имало и един човек, който определено не бил американски гражданин. Полковник Яковлев, член на комунистическата партия, бил високопоставен представител на Съветска Русия. Фанатизмът му обаче бил дълбоко скрит зад усмихнатата маска, докато се запознавал с новата технология.

Американското правителство била толкова заето да заличи и регулира новите технологични постижения в полза на старите си покровители, че не си давало сметка колко е уязвимо от чуждоземните пирати. Наивните учени и индустриалци, присъстващи на демонстрациите на Мъри, не виждали в полковник Яковлев никаква потенциална бъдеща заплаха. Постепенно военните също щели да се заинтересуват от Мъри, но едва след появата на чужденеца. Привидната свобода е нещо твърде съблазнително. Очевидно, когато Мъри е бил изолиран в рамките на най-близкото си обкръжение от индустриалците, решението да се попречи на внедряването на устройството му вече е било отдавна взето.

Безразличието към революционните идеи винаги е било смъртоносно — както и регулирането им. Идеалът за нов и по-добър свят никога не фигурира в належащите цели на правителствата. Те често действат според стария и традиционен рефлекс — в интерес на покровителите си. В този случай успешното проникване На „излезлия в отпуска“ съветски полковник било немарливост, допусната заради тежката икономическа криза.

Ако американските финансисти бяха приели и приложили системата на Мъри, приходите им нямаше да познават граници. Но ставащото в момента „изглеждало много лошо“ за изобретателя в очите на бъдещите инвеститори. През 1929 г. полковник Яковлев го поканил в Ню Йорк. Там двамата щели да се срещнат с „началници“ от съветската търговска мисия АМТОРГ. Мъри обаче се озовал в офисите на „Дженеръл Електрик“. Срещите се провеждали тайно, след работно време. Това никак не му се харесало и той внезапно прекратил посещението си и се върнал в родния си град.

Даниел Магдийл предложил на д-р Мъри да му осигури голяма и напълно оборудвана лаборатория в Солт Лейк Сити. Мъри бил толкова притиснат от нуждата от средства за развиване на технологията си, че приел финансирането от страна на Съветския съюз посредством приятеля си. Провеждал изследванията си, без да има абсолютно никаква представа за политическите последствия. Просто се нуждаел от пари. Самият Даниел Магдийл емигрирал през 1952 г. в Мексико по политически причини. Към 1933 г. интерес към д-р Мъри вече не проявявали единствено чужди държави. Първите, които се нахвърлили върху него, били правителствените „регулаторни комисии“ по електрифицирането.

Контактите с Асоциацията за електрифициране на селските райони започнали през 1939 г. с появата на няколко нейни служители. Водачът им споменал, че Даниел Магдийл и администрацията на Асоциацията „ще се срещнат“, и довел със себе си неколцина инженери. Ненадейно в лабораторията на Мъри се събрали представители на всички заинтересувани страни. Асоциацията за електрифициране на селските райони дори призовала „учен експерт“, който за съвсем кратко време направил опит да унищожи както приемника, така и създателя му.

На влизане в тъмната лаборатория Мъри се озовал лице в лице с въоръжен мъж. Сред убийците бил и изпратеният от Асоциацията „учен“. Започнала престрелка. Мъри извадил пистолета си и отвърнал на огъня. Изстрелът му се оказал фатално точен. Повече никой не се осмелил да го закача, макар че един правителствен агент в присъствието на младия Джон Мъри отправил заплаха, че изобретателят ще бъде „ликвидиран“. Мъри непрекъснато бил тормозен от агентите да се „върне на работа или да си понесе последствията“. В отговор той сложил бронирани стъкла на автомобила си и не се разделял нито за миг с револвера си.

Тези видими и съвсем откровени изрази на пристрастие трябва да послужат като предупреждение. Онези, които продължават да си въобразяват, че бюрократите в правителството са заинтересовани от демократически начинания, са дълбоко заблудени идеалисти. Съмнения, гняв и убийства — само това може да се породи в сърцето на изпълнената със страх и вървяща към самоунищожение „конспирация“ на човешката природа, обърнала гръб на идеалите. На чудесата. На изгубения прекрасен свят.