Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Излъчване на енергия

Тесла се заловил да изработи по-мощни модели на първите си трансформатори. За да направи възможна системата за излъчване на електричество, той се нуждаел от по-ефективни устройства. Именно такава била целта му, когато се заел да изследва до най-малката подробност всяка част от съществуващите вече трансформатори.

Открил, че прекомерното отделяне на искри, макар и да впечатлявало силно наблюдателите, в действителност били загуба на енергия и като състояния били нестабилни. Ефектите на излъчване се прекъсвали и смущавали при всяка искра. На практика тези разряди сривали идеята за излъчване на електричество на големи разстояния — проблем, който трябвало да се отстрани. Тесла започнал да търси начини да елиминира загубите. Вече знаел, че металите са в състояние да фокусират ефекта на излъчване на електричество. Допълнителната стабилност на трансформаторите му можела да се постигне с добавянето на големи медни сфери към активните краища. Тесла ги смятал за „резервоари“, които осигурявали на предавателите допълнителни количества етер.

Медните сфери наистина намалили зрелищните разряди достатъчно, за да се получи ефективно излъчване на електричество, но така и не успели да ги елиминират напълно. Тесла се нуждаел от нови начини да предава излъчваното електричество без никакви загуби.

 

Опитите с медните сфери показали ефективно пренасяне на енергия между трансформатора и околното пространство. Сега трансформаторите станали истински предаватели на Тесла. Оказало се възможно безвредното излъчвано електричество да предава неимоверни количества енергия на огромни разстояния. Многобройните патенти описват напредъка в търсенето на принципа за излъчване на електричество.

Тесла успял и в опитите си да направи излъчваното електричество безопасно за хората. Ако импулсът бъде достатъчно кратък, то просто би минало покрай проводниците. Само специално настроени приемници можели правилно да уловят излъчената енергия и да я направят използваема. От случайното откриване на ефекта били минали по-малко от три години. През 1892 г. Тесла мечтаел за безопасно излъчване на електричество без посредничеството на проводници. През 1895 г. мечтата му се превърнала в реалност. Дали системата му щяла да работи на големи разстояния, както си представял?

Изнесъл някои от преносимите си предаватели извън пределите на лабораторията си в южната част на Пето авеню. В Северен Манхатън и на Лонг Айланд Тесла изпробвал системите си, без да се съобразява с никакви ограничения. Измерил предаваното на разстояние електричество в електростатични волтове. При нужда излъчената енергия можела да се превърне обратно в електрически ток в съответните макари с ниско съпротивление в трансформаторите.

За свое изумление Тесла открил, че намиращите се на голямо разстояние вакуумни лампи можели да бъдат накарани да светят с пълна сила. Имало само две изисквания — първо, системата и приемниците трябвало да бъдат заземени, и второ, към приемниците трябвало да бъдат свързани определени количества мед. Тогава лампите започвали да светят максимално силно, а моторите се задвижвали с пълна мощност.

Медта в приемника трябвало да съответства точно на масата на медта в приемника, в противен случай трансферът на енергия не бил ефективен. Изискванията се различават много от обикновените радиоантени. Освен това Тесла открил, че издигнатите медни сфери на предавателните устройства засилват по-добре излъчваната енергия. Това бил начинът, по който предавателите и приемниците на Тесла можели да се „свързват“ по-добре, независимо от разстоянието помежду им.

Тесла смятал, че тези електрически лъчи създавали невидима връзка между предавателя и приемниците, и ги разглеждал всички като „изключени терминали“ към земята. Електрическото излъчване се простирало във всички посоки от високо издигнатата медна сфера на предавателя. Тайната на приемането на максимално силен сигнал се състояла в това масата на медта в приемника да съответства на масата на медта в предавателя. Тогава етерните потоци можели да се фокусират в съответния приемник. Това привличане щяло да отнеме известно време, тъй като излъчената енергия „търси“ по-добри места за заземяване. Излъченото електричество показвало любопитни вегетативни „свойства на растеж“.

Приемниците също били снабдени с малки медни сфери, които осигурявали по-ефективно привличане и абсорбиране на излъчената енергия. Допълнителните медни сфери значително намалили входната електрическа мощност за получаване на фокусирано етерно напрежение.

Тесла извел аналогията с динамиката на газовете на друго ниво, когато открил, че медта може да се замени с вакуумни лампи или лампи с газ под ниско налягане. Ефектът от изпълнените с газ сфери се изразявал с по-малка загуба на електричество и дори с по-голяма мощност. По емпиричен път се установило, че напълнените с аргон големи сфери излъчват изключително силно, когато се поставят върху предавателите. Освен това Тесла открил, че аргонът под ниско налягане може да служи и за приемник вместо медните сфери.

Изпълнените с газ сфери щели да бъдат значително по-евтини от медните. Тесла се приближавал до създаването на напълно ефективна система. На опитите му били канени множество известни личности, сред които и Дж. Х. Хамъндмладши. Завладян от постиженията на Тесла, през следващите години той и съпругата му започнали често да канят изобретателя в дома си. Имало случаи, в които Тесла бил техен почетен гост в продължение на месеци. По-късно, след края на Първата световна война, Тесла и Хамънд работели заедно в областта на роботиката и дистанционното управление.

Тесла си представял малки приемници, достатъчни за захранването на домакинство или за използването им в производството. За инсталирането и поддръжката им щяла да Се събира малка месечна такса. Тези безжични приемници щели да извличат достатъчно електричество за покриването на нуждите на домове и заводи. Количеството използвано електричество можело да се измерва. Предимствата на системата на излъчване на енергия били очевидни за всички, които видели начина й на действие.

Тесла описал също така как устройствата му могат да се използват и в транспорта. Презокеанските кораби можели просто да получават електричество от континенталните станции за излъчване на енергия. Същото се отнасяло и за влакове и автомобили. Потенциалните възможности скоро щели да стимулират финансистите да инвестират стабилно в „предстоящото начинание“.

За да поддържа известността си, Тесла винаги канел по няколко инвеститори на демонстрациите си. Той знаел, че склонността им да подкрепят начинанията му ще се превърне в неустоимо желание, когато видят практическото приложение на системата му за излъчване на електричество. По типичния си грубоват начин на изразяване, финансистите наричали тези демонстрации „забавни“ и Тесла рядко чувал втори път за тях.

Това било нещо ново. Нерешителни финансисти — същински абсурд! Оттеглянето им оставило Тесла напълно объркан. Навремето, когато си вадел хляба като общ работник, само един разговор бил достатъчен, за да привлече вниманието им. А сега? Никой не събирал кураж да се хвърли с главата надолу в океана от нови възможности. Но защо? Какви акули се спотайват в него? Тесла просто не можел да разбере невероятния консерватизъм и липса на въображение на нюйоркските финансисти.

Изгарящ от желание да започне работа, той търпеливо чакал. Ако познавал света около себе си поне мъничко по-добре, сигурно не би изгубил напразно толкова време. След демонстрациите, с Тесла се свързал агент на Морган и му направил „делово предложение“. Срещу солидна сума новата система на Тесла щяла да премине под контрола на финансиста. Тесла се изсмял в лицето на бледия дребен господин Браун в стегнатия му костюм и му заявил, че той така и така е милионер. Защо му е да сключва подобна сделка? С тези думи развеселеният изобретател любезно изпратил госта си.

Няколко часа по-късно Тесла вечерял в „Уолдорф“, когато получил съобщение за пожар в лабораторията му. Връзката между отказа му да склони глава и пламъците, които се издигали до небето, била направена едва след като всичко се превърнало в пепел. Тази нощ светът отново се променил напълно за Никола Тесла. От технологичните му постижения останала само прах. Книги, безценни вещи, фино оборудване, патенти, модели, чертежи, нови апарати — всичко изгоряло. Тесла чудесно разбрал посланието.

За период от две седмици изобретателят буквално изчезнал. Никой не можел да го открие. Верният му работник Колман Кжито се опасявал за живота му. Катрин Ъндъруд Джонсън не била на себе си от мъка. Тя била съпруга на един близък приятел и единствената истинска любов в живота на Тесла. Пожарът трябвало да го убие. Посланието не би могло да бъде по-ясно. Опитът за убийство се провалил — набелязаната жертва останала жива. Мечтите й — също.

 

Където и да се е намирал през онези две седмици, мечтите на Тесла били с него. Но частица от сърцето на изобретателя загинала в пожара. Онази частица, която го свързвала с миналото. Вперил поглед в бъдещето, Тесла превърнал откритието си в технология, която днешният свят като че ли е забравил. Сред всички онези, които се молели и плакали при изчезването на Тесла, липсвал един човек. Ан вече никога нямало да се измъчва по Никола Тесла. Сърцето му било окончателно затворено за нея. Тесла се възстановил от пламъците.

Откритията и изобретенията му през следващите четиридесет години надхвърлили постиженията му дотук — специални прожектори за излъчване, самозадвижващи се топлинни двигатели, предаватели на енергия, дистанционно управление и роботика, „Световна система за излъчване“, предаватели за излъчване на лъчи, „етерни реактори и етерни двигатели“, мотори, задвижвани с космически лъчи, психотронна телевизия списъкът от изумителните му открития наистина може да ни остави без дъх. Тесла демонстрирал всяко едно от тях на подбрана група свидетели.

Нещо повече — независимо от слуховете за неговата обществена и научна смърт, Тесла запазил двата апартамента на най-горния етаж на хотел „Ню Йоркър“ по времето, когато малцина биха могли да си позволят подобна екстравагантност. Единият от апартаментите бил превърнат в радио лаборатория и неколцина радиолюбители успели да се сдобият с апарати от нея. Тесла бил неуморим изследовател. Биографията му е изпълнена С много мистериозни разработки и постижения. Но в нея има неща, които трябва да се разкажат в други книги.