Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Северно сияние

С всичко това баронът се приближавал стъпка по стъпка към една сензационна демонстрация, която според него щяла да даде ясно обяснение и на северното сияние. В тъмната стая за наблюдения бил поставен електромагнит в голяма куха сфера, който бил пускан на различни мощности. Баронът наричал сферата „terella“ (малка Земя). Реостатът на електромагнита бил завъртан градус по градус. Пациентите ясно виждали много интензивни цветове, тръгващи от полюсите и продължаващи към екватора. Разноцветните пламъци се виели над глобуса в резки и много ярки проблясъци. Наблюдението показвало, че светлините од в такова голямо количество не прилепват плътно към проводника, а се носят свободно над повърхността му.

Всеки пламък започвал като силен разряд на полюса и продължавал да се разпространява радиално от него. Цветовете варирали по повърхността при полюса и се насочвали навън в тесни радиални линии — светлинни од-меридиани. Освен това отделни линии събирали од-разрядите в снопове, извиващи се в светещи меандри над повърхността на сферата, примигващи и пулсиращи като мълнии. Заедно тези снопове създавали впечатляваща картина от най-различни цветове. Райхенбах бил убеден, че именно магнитната од е причина за северното сияние.

Подобно на магнитната од, северното сияние също сякаш се разлюлява от ветровете в най-горните слоеве на атмосферата. Това обяснява непостоянните вълнообразни движения, завъртания и серпентини на сиянието. Когато поставили силни магнити под стъклени похлупаци и въздухът изпод тях бил изпомпан, светлината од блеснала още по-ярко и с още по-чисти цветове. До този момент в академичните кръгове не било съобщавано за подобен феномен.

С намаляването на количеството въздух яркостта и цветовата наситеност на од се увеличавала. Баронът предположил, че на голяма височина е възможно да се наблюдават същите ефекти. Теорията му обяснява и странния бял блясък с различни нюанси, който често може да се види на нощното небе. Появата им можела добре да се обясни с фокусираната във високите перести облаци од.

Райхенбах смятал, че е открил истинската и основна причина за северното сияние поради характеристиките му на пламък и движенията му, породени сякаш от някакви странни ветрове. Тази нова теория — за северното сияние като за мащабно проявление на светлината од — така и не била приета заради изключителната си необичайност. Тя обяснява не само внезапното разлюляване на полярните светлини, но и за широките вариации в цветовете и забележителните промени в тяхната форма. Интересно е да се отбележи, че нито един от тези феномени не са получили задоволително обяснение от теорията за „електрическото полярно сияние“ на Бьоркнес.

Неравномерните движения на стрелката на компаса, които винаги предхождат появата на северното сияние, е доказателство за естественото колебание на радиалните од-пламъци от полюсите. Неточността на компаса по време на особено силните полярни сияния може да се обясни с неравномерното движение на од-линиите, събиращи силата од в един общ сноп.