Джери Василатос
Изгубените открития (41)

Домът

Когато някой приближавал фермата на Стъбълфийлд, домакинът обикновено излизал навън и им давал знак да се махат. Често това ставало дори когато приближаващите се намирали прекалено далеч, за да бъдат забелязани. В продължение на много време Стъбълфийлд отказвал да разговаря с когото и да било. Много такива случаи ставали през нощта, когато било невъзможно да види от кабинета си до границите на имението. И въпреки това Нейтан се появявал на вратата и отпращал нежеланите гости.

Палави малчугани се опитвали да крадат от зеленчуците му и пропълзявали тихомълком в градината му. Незнайно как Нейтан винаги разбирал къде са и се озовавал до тях, като им се смеел, явно забавлявайки се. По-късно се споменава за звънци, които се задействали, щом някой наближи къщата на разстояние около километър. Изказани са предположения, че Стъбълфийлд е разработил някакво устройство, способно да засече положението на всеки нежелан гост.

Някои твърдели, че Нейтан до такава степен бил обсебен от стремежа си за уединение, че разположил из цялата ферма тънки жици, с чиято помощ да открива и изненадва натрапниците. Понякога Стъбълфийлд отивал точно към мястото, където се криели. Никой не успял да открие дори и една от предполагаемите жици. Ликуващият Нейтан неизбежно ги откривал и ги прогонвал.

Антонио Меучи също разработил методи на локализиране, при които се използвали звукови сигнали. При тях обаче имало нужда от приемници. Нейтан незнайно как разбирал откъде идват натрапниците и накъде точно са се запътили. Възможно е да е разработил система от безжични релета, реагиращи на заровени в земята сензори, които при задействане предавали сигнал в кабинета му. Възможно е приемникът да е бил снабден със звънящ механизъм. Но въпреки това, как е успявал да открие местоположението на хората с такава непогрешимост? След смъртта му в кабинета не били открити никакви сложни антени и друго подобно оборудване.

С оглед на всичките му експерименти със земната енергия и безжичните комуникации можем да приемем, че последните му две загадъчни изобретения говорят за напълно нови и непознати (макар и свързани с предишната му работа) феномени на земната енергия. Но що за феномен би му позволил да постигне подобно нещо?

Океанските вълни често очертават бреговата линия и я правят видима от големи разстояния. Същото биха могли да правят и електрическите вълни. Но как Нейтан е успял да моделира това в кабинета си? Не са открити никакви чертежи или карти. Освен това, ако е използвал някакъв вид доплеров радар или сонар (разпространяващи се навън земни електрически импулси), тогава как отзвукът от приближаващия натрапник е стигал обратно до приемника?

Някои дори предполагат, че Стъбълфийлд е измервал отклоненията в земната проводимост, предизвикани от стъпките на натрапниците. Но как подобен сигнал ще се предава до измервателния уред? Подобна ответна реакция на земните токове би означавала, че използваната енергия е някак раздразнителна и чувствителна. А това би означавало, че в геологията има нещо живо, останало неподозирано и проникващо навсякъде — песен или личност, добре позната на старите работници по телеграфните линии.