Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Глава 4
Излъчваната енергия. Никола Тесла. Многофазен ток

Драмата на науката на XX век и интригуващата й връзка с финансисти и правителства се разкрива най-силно в забележителния живот на Никола Тесла. В биографията му могат да се открият всички елементи на трагедията. Велик откривател, който няма равен на себе си, Тесла се превърнал в мишена на старите дебнещи сили, готови да унищожат бъдещето заради егоистичния стремеж за запазване на статуквото. А за онези, които са запознати с живота му, Тесла си остава обект на интерес, на възхита и на светове, чието осъществяване тепърва предстои. За тях той е човекът, съединяващ старомодния XIX век и бляскавото бъдеще. Той е технологичният Колос, сочещ пътя към нови надежди.

Биографията на Никола Тесла трябва да бъде поместена на първите страници на всеки учебник по физика. И въпреки това ще открием, че името му се подминава във всички области, в които някога той е бил безспорен връх. Няма начин подобен пропуск да не събуди подозренията ни. В живота на Тесла виждаме картината на собственото ни бъдеще. В него е изписана съдбата на света. Постиженията му са несравними. Светът все още не е съзрял достатъчно, за да осъществи най-големите му открития. За известен период всички главни действащи лица на Земята са били обърнати към Тесла. Той си остава легендата, идеалът, архетипът на всички учени от XX век.

Но кой е Никола Тесла и откъде се е появил? Как е стигнал до това високо положение и какво всъщност е открил? Тесла е роден през 1856 г. в доста заможно сръбско семейство. Баща му бил източноправославен свещеник, а чичовците му — известни военни герои. Получил образованието си в Грац, след което се преместил в Будапеща. През целия си живот бил благословен — или прокълнат да получава ярки и живи видения. Според терминологията на Райхенбах Тесла би трябвало да се определи като свръхчувствителен. Именно благодарение на забележителните си видения той успял да изобрети устройства, които викторианският свят не познавал. Всъщност виденията му станали причина светът да бъде такъв, какъвто го познаваме днес.

През младостта си Тесла посещавал различни университети в Източна Европа. Докато задълбавал в науките, той разбрал за новите и коварни научни тенденции, поставящи под въпрос достоверността на човешките сетива и разум. Пламенният Тесла изпитвал мъка за съвременното човечество и интелектуалното му търсене на душата. Неспособен да намери утеха в аудиториите, той потърсил убежище в едно по-романтично отношение към науката и природата. Не успял да го открие. Професорите неизменно прокарвали „новите възгледи“, според които заобикалящата ни природа е „инертна, мъртва обикновен сбор от различни сили“.

Този квантитативен режим набирал сила сред академичните кръгове, които не след дълго се опитали да го наложат във всяка област на познанието. Онези, които не приемали новите правила, бивали принудени да се откажат от научна дейност. Тесла категорично отхвърлил тези идеи, основавайки се на силата на собствената си интуиция. Повечето от преподавателите му биха казали, че той не става за студент. Крайно чувствителният към всякакви подобни догматични повеи Тесла отхвърлял тезите им и търсел някакви по-добри средства за изучаване на природата. Ако искал да преуспее в инженерството, това трябвало да стане само чрез сътрудничество със силите на природата, а не с противопоставянето срещу тях. Ясно му било, че новата атака на науката срещу света в крайна сметка ще доведе до ответен удар от страна на природата.

Вътрешното му негодувание се изразявало открито и откровено, което създало донякъде лоша слава на младия Тесла в закостенелите университетски среди. Висшите учебни заведения приличали по-скоро на военни академии, отколкото на места, в които се приветствала оригиналността на мисълта. Тесла отправил предизвикателства към прекалено много високопоставени хора с провокиращите си въпроси и вместо отговори получавал порицания.

Талантлив изследовател и страстен читател, Тесла имал щастието да се натъкне на някои забравени трудове по естествознание на Гьоте. Той нямал представа, че много преди да избере поезията като изразител на научните му виждания, великият писател е написал няколко труда по естествознание. За свое изумление Тесла открил, че Гьоте бил измъчван от същите чувства като неговите собствени. По времето, когато научният догматизъм бил все още в пелени, Гьоте доловил накъде ще доведе той и реагирал бурно, макар и да бил единственият за времето си.

Гьоте много добре разбирал новите научни тенденции и до какви последствия могат да доведат те. Свеждането на природата до сили и механизми му било крайно чуждо и неприемливо. Така Тесла открил съмишленик. Успял да се сдобие с пълната колекция научни трудове на великия писател и ги изчел, изключвайки всички други философии. Именно от този прозорец можем да видим и разберем всички научни методи и по-късни твърдения на Тесла. Защото в негово лице виждаме търсенето на единство с природата, основано на вярата, че светът се движи от разум, усещане, съзнание и ред.

Тази потвърждаваща възприятията квалитативна тема е характерна за Никола Тесла. На нейна основа той бил способен да пресее и окачестви всяко научно начинание, с което се заемал. Освен това Тесла бил силно привлечен от изучаването на „новата магия“ — електричеството. През следващите месеци той толкова бързо погълнал материалите по електроинженерство, че оставането му в аудиторията било безсмислено. Намерил си работа като техник в Будапеща, където бил завладян от няколко нови видения. Тесла бил обсебен от идеята за променливия ток. Проблемът, с който се заел, изглеждал нерешим. Тесла обаче бил сигурен, че е в състояние да разработи двигател, способен да работи не само с прав ток, но и с помощта на магнитното поле.

Борбата за създаване на подобно устройство започнала като любопитна игра, която вече напълно изпивала всичките му сили. Колкото и примамливо близък да му се струвал, отговорът винаги се изплъзвал. В основата на всичките му усилия било страстното му желание да изобрети нещо оригинално и така да си осигури финансова независимост, за да може да се занимава с любимите си изследвания. Единствената му мечта била да разполага със собствена лаборатория.

Усиленият труд и умственото напрежение едва не го докарали до лудост. В същото време започнал да страда от странни заболявания и прояви на свръхчувствителност. Лекарите не можели да обяснят каква е причината за тях. Всъщност, Райхенбах описва много подобно тези симптоми и ги намира характерни за свръхчувствителните хора. Имало моменти, в които неврологичната чувствителност на тези хора буквално променя и обсебва цялото им същество. Появата на тази рядка чувствителност се отразява върху хората до края на живота им.

Тесла открил, че възприятията му се изострят неимоверно. Отначало това го ужасявало и нервното изтощение напълно овладявало крехкото му същество. Накрая се научил да живее с рядката си дарба и отново заживял нормално. Но виденията, започнали още от ранна възраст, сега станали по-живи и реални от всякога. Когато го сполетявали най-ненадейно, той можел буквално да ги докосва и да върви сред тях. Сега обаче ги посрещал спокойно. Дори очаквал някакво откровение, което да му позволи да реши проблема с двигателя за променлив ток.

Животът на Тесла приел нов обрат, когато през 1881 г. се разхождал с приятели в парка. Бил късен следобед и Тесла бил запленен от вида на залязващото слънце. Овладян от силни чувства, започнал да рецитира „Фауст“.

„Денят отива си, а с него и дневните ни грижи. Нататък продължава той, да търси нови светове. Нима не ще намерят се криле да ме задвижат, да мога да го следвам, следвам извисен?“

 

Щом стигнал до последния стих, Тесла внезапно бил сполетян от необичайно силно видение. Видял огромен водовъртеж около Слънцето, движещ с безкрайната си мощ Земята. Напълно погълнат от видението, Тесла изпаднал в кататония — за ужас на приятелите си. Умът и тялото му се гърчели от силата на видението и внезапно той избълвал: „Вижте моя двигател Гледайте как го задвижвам“. Приятелите му го разтърсили, убедени, че Никола напълно е изгубил разсъдъка си.

Вкочанен и без да реагира на усилията им, Тесла не бил в състояние да помръдне, докато видението не избледняло. Когато най-сетне успели да го отведат до близката пейка, той сякаш напълно се променил. Останалата част от деня минала в грандиозна веселба, организирана с последните останали му средства. В дългите часове на онази нощ той разказвал на приятелите си какво е видял. Разговаряли за неминуемите последствия, които очаквали света в близко бъдеще, след което се разделили, изпълнени с очаквания.

Тесла се преместил в Страсбург и започнал работа в местния филиал на телефонната компания на Едисон. Именно в малката работилница на филиала той конструирал първите си електродвигатели. Нарекъл ги „двигатели на магнитния водовъртеж“. Техните бързо въртящи се магнитни полета озадачавали инженерите. Сега се наложило професорите на Тесла да изучават работата му. Гьоте бил абсолютно прав в оценката си на науката и човешката същност — природата кара човечеството да я „следва, следва извисено“.

Още първите странни въртящи се устройства на Тесла работели безупречно. Нямало връзки между ротори и статори, нямало искри и четки. Движението било плавно и ефективно. Тесла бързо разработил множество генератори на променлив ток, трансформатори и „мотори без четки“. Видението се материализирало. Тъй като бил професионален чертожник, Тесла сам съставил плана на цялата си многофазна система. С цяло портфолио планове той емигрирал в Америка. Тя била страната, в която щели да се сбъднат мечтите му.

Тесла бил постоянно привличан от инженерни проблеми, с които никой не бил в състояние да се справи. Внезапните видения за решенията им станали нормален начин на работа. В това, както и във всяко друго отношение, Тесла си останал чудо за всичките си сътрудници. За съвсем кратък период работил за Томас Едисон в Ню Джързи, докато не успял да си осигури независима финансова подкрепа и собствена лаборатория.

Първите му самостоятелни начинания включвали изобретяването на дъгови лампи и системи за осветяване. Когато финансовите му поддръжници изгубили доверие в него, оттеглянето им го довело до банкрут. Тесла се хванал на работа като изкопния и изпитал на гърба си униженията, които търпели всички имигранти в Америка от 80-те години на XIX век. Научил колко важна е рекламата, след като с непрекъснатите си приказки за многофазната система и променливия ток успял да привлече нови финансови поддръжници. Те го извадили от дупката, но едва след като той настоял за собствена лаборатория, работилница и значителен процент от бъдещата печалба. Резултат от всичко това е съществуващата и в наши дни система за разпределение на електроенергията.

 

Тесла не е откривател на променливия ток, а го преоткрил като форма на многофазния ток. Неговата многофазна система представлявала нов начин за едновременното съчетаване на три идентични променливи тока. Идеята била подобна на тази в един колянов вал да има три бутала вместо едно. Методът на Тесла имал прекрасни предимства, особено когато ставало въпрос за задвижване на електромотори. Формално никой не можел да задвижи мотор с променлив ток, просто защото не можела да се получи движеща сила от ток, който непрекъснато „снове“ от една посока в друга.

Многофазният ток осигурява на роторите постоянна серия „тласъци“. Системата на Тесла направила възможно създаването на електромотори без четки и на нови методи за осветление. Благодарение на него електричеството можело да се предава на големи разстояния почти без загуба. Променливият ток вибрира по линията, а не преминава от единия край до другия, както е в системата на Едисон. Правият ток на Едисон не можел да бъде пренесен по проводниците на повече от няколко преки, след което на практика изчезвал.

В стремежа си да направи откритието си по-ефективно, Тесла се заел да получи променлив ток с по-високи честоти. В хода на проучванията си той разработил и патентовал няколко забележителни генератора. Открил, че високочестотният многофазен ток е далеч по-ефективен от обикновената разновидност с шестдесет цикъла, която използваме и до днес. Той възнамерявал да използва генераторите си в системата, поддържана от неговия приятел и патрон Джордж Уестингхаус.

Тесла увеличавал честотите на генератора си на стъпки от по шестдесет цикъла, докато не достигнал тридесет хиляди стъпки в секунда. Тези високочестотни генератори на променлив ток се превърнали в чудо за всички академични и инженерни кръгове. По-късно били копирани и модифицирани от неколцина други известни изобретатели, сред които и Александерсън. Изключително високите скорости на въртене, които се постигали с тях, конституирали и първоначалното мнение на Тесла, че високочестотните генератори променлив ток могат да произвеждат цялата необходима на света електроенергия.

Явленията, свързани с високочестотния ток били нови и изключително любопитни. Една от линиите на експерименталното проучване целяла откриването на нови безопасни и възможно по-ефективни начини за предаване на електроенергия по въздушни проводници. Виждайки прекрасните нови качества на тези явления, Тесла заявил, че предаването на безопасно електричество на огромни разстояния ще бъде нещо обичайно за бъдещия свят.

Той открил, че високочестотният ток е безопасен за човека. Разрядите от генераторите му минавали по външната повърхност на предметите, без никога да проникват в дълбочина. За работещите с такъв ток не съществувала никаква опасност. Освен това Тесла забелязал и съпровождащите този вид токове изключително странни и прекрасни искри, които съскали и преминавали по дължината на проводниците, наподобявали луминесценцията на газовите крушки, преодолявали сякаш без никакво усилие изолациите и образували малки въртящи се колела, подобно на фойерверки.

Макар и интересни, тези ефекти били слаби и се наблюдавали рядко. Те сякаш загатвали за някаква бъдеща технология, която все още му убягвала. Тесла вече знаел, че интуицията и виденията му никога не биха могли да го подведат. И наистина — онова, което предположил, се оказало самата истина. Това лично откровение, твърдял по-късно той, било най-голямото му откритие.

Тъй като безопасността била основната му грижа, Тесла бил погълнат от идеята да направи високочестотната си многофазна система напълно безопасна за оператори и потребители. С тази идея той започнал подробно проучване на всеки компонент от системата. Тесла проявил изключително усърдие и прилежност в търсенето на безопасност и ефективност.

Но заниманията му с променливия ток щели да бъдат прекъснати внезапно и неочаквано. По време на серията експерименти след опитите с високите честоти се случил един изумителен и рядко споменаван инцидент. Тесла станал свидетел на феномен, който завинаги променил вижданията му за електричеството и технологиите.