Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (96)

92.

Апартаментът на Шийла Бишъп заемаше половин къща от тухла и камък, с кула като в замъците, в северния край на „Логан Съркъл“. Като изключим шепата хора, които гледаха как кучетата им тичат около статуята на Джон Логан, и обичайния дневен автомобилен трафик, обстановката беше спокойна. Във всеки случай нямаше репортери. Истинско блаженство.

Присъстваха почти всички от разследващия екип, заедно с мобилната криминалистична лаборатория. Специалисти в сини анораци сновяха около входната врата, по стълбите и в господарската спалня, където няколко часа по-рано домашна прислужница открила трупа на госпожица Бишъп.

Точно там намерих и Валенте. Когато влязох, той бе коленичил до тялото и гледаше от позицията на жертвата към всички врати и прозорци.

Госпожица Бишъп бе простреляна веднъж в гърдите и по всичко изглеждаше, че се бе свлякла пред отворената двойна врата на дрешника си. Не бях напълно сигурен, но ми се стори, че носеше същите дрехи, с които бе напуснала дома на доктор Крийм.

Върху леглото й имаше пазарска чанта „Барнис“, а вътре бяха вечерната рокля и обувките й. Според Валенте ваната в прилежащата баня бе пълна почти до половината.

— Изглежда, че се е прибрала, оставила е чантата на леглото и е отишла да пусне крана на ваната — каза той. — После отново се връща в спалнята и — бам. Той я чака в дрешника. Няма признаци за влизане с взлом. Крийм спокойно би могъл да има ключ за апартамента й.

Всичко звучеше логично, с изключение на частта за Крийм.

— Видях с очите си как я качи в такси около три сутринта — казах. — След това не е ходил никъде. Не и преди пет, със сигурност. Няма начин да я е изпреварил дотук.

— Въпросът в такъв случай е: кога е настъпила смъртта? — каза Валенте.

— Един от въпросите — уточних.

— Извинете?

Двамата с Ерико се обърнахме и видяхме Мани Ланор, един от криминалистите, застанал до вратата на банята. Държеше прозрачен полиакрилен лист за сваляне на отпечатъци с тъмните очертания на длан. Дори от пръв поглед личеше, че отпечатъкът бе твърде голям за ръката на госпожица Бишъп.

— Взех го от плочките над ваната — каза Ланор. — Има и още два частични отпечатъка като този върху крановете за топла и студена вода. Може да излезе нещо.

Първо ми хрумна, че убиецът е отишъл да спре водата, за да избегне наводнението в банята, което би могло да привлече внимание. После си помислих, че това приличаше на глупава грешка — освен ако просто не му е пукало. Или е бил със замъглено съзнание.

Последвахме Ланор на долния етаж, за да видим какво — ако изобщо — щеше да излезе от този отпечатък. Със сегашните мобилни автоматични скенери за идентифициране на пръстови отпечатъци процедурата, която преди отнемаше часове — без да споменаваме разходката до лабораторията, — може да се случи навсякъде, при това за броени минути. Още преди да успея дори да звънна на Бри, Ланор вече бе открил съвпадение и разпечатваше резултата.

— Ето го вашия човек — каза той и ми подаде доклада. — Името Джошуа Бергман говори ли ви нещо?