Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (104)

100.

Според мен Крийм бе решил, че е рисковано да пътува със самолет. И поради това бе изгубил почти цял ден да стигне до къщата в Нюпорт по суша.

За разлика от мен. Благодарение на хеликоптер „Бел“ от Бюрото — и по-специално от Нед Махоуни, който вече бе в списъка ми с хора, на които бях длъжник — двамата с Валенте стигнахме до Роуд Айланд за два часа и половина. Освен това се свързахме със следователски екип от шерифската служба в окръг Нюпорт. Къщата, в която живееха Миранда Крийм и дъщерите й, бе опразнена много преди доктор Крийм изобщо да стигне дотам.

Имайки предвид предишните ми разговори с Крийм, опита ми като психолог и катастрофалното самоубийство на Джош Бергман, бе решено аз да установя първия контакт с Крийм. Имах двупосочна радиостанция, защипана на колана ми, и микрофон на маншета. Екип от местни полицаи и детективи стоеше в готовност в непосредствена близост до къщата. Подкреплението бе на една дума разстояние, ако ми потрябваше.

Когато светнах лампата в спалнята, ми се стори, че Крийм имаше някакви разкъсвания около лицето. После осъзнах, че гледам остатъците от латекс и лепило на маската, помогнала му да се добере чак дотук.

— Ще бъда откровен — каза Крийм. — Изненадан съм да те видя.

Махнах с глока в ръка.

— Застани на колене и вдигни ръце на тила си — казах.

Крийм не помръдна. Виждах как трескаво търси решение и оглежда стаята. Искаше да избяга, дори сега.

— Имам пълното право да съм тук — каза той с обичайното си чувство за превъзходство. — Влязох със собствения си ключ. Ти си този, който е влязъл неканен. Тук съм, за да се видя със съпругата си.

— Не се и съмнявам — отвърнах. — Смяташе ли да убиеш и дъщерите си, Крийм?

Той се ухили по онзи начин, който бях виждал и преди. Илайджа Крийм в чистата му форма, онзи, който стъпваше по тънката граница между самоувереността и социопатията.

— Това е като дежавю, нали? — каза той. — Онази нощ, когато се видяхме за пръв път в Джорджтаун, аз ти предложих двайсет хиляди, а може би бяха трийсет, за да ми дадеш малка преднина през прозореца на спалнята.

— Спомням си, че това не ти помогна изобщо — казах.

— Не. Не ми помогна изобщо — повтори той и кимна няколко пъти, сякаш най-после стигаше до някакво логично заключение.

Но веднага след това Крийм сграбчи облегалката на висок дървен стол и рязко замахна с него към панорамния прозорец на спалнята. Посипа се дъжд от стъкла, но това не му попречи да се покатери на перваза, за да скочи отвън.

Втурнах се след него и за малко да го изпусна, но успях да докопам гърба на ризата му точно докато скачаше. Платът се опъна и се разкъса, но той се оттласна назад. Тялото му се удари в стената на къщата. За един кратък момент изгубих равновесие и едва не паднах през прозореца с него. Ако точно в тази част на перваза имаше счупени стъкла, щяха да се забият право в корема ми.

— Подай ми ръката си! — извиках. Продължавах да стискам ризата му, докато той се мяташе във въздуха.

В двора на къщата вече нахлуваше поток от полицаи, а в спалнята зад себе си чувах стъпките на неколцина други.

— Пусни ме! — каза Крийм. Опита се да се изхлузи от ризата си, но аз се наведох и хванах ръката му, за да го издърпам обратно.

Точно тогава той извади скалпела, за който дори не подозирах. Вдигна го рязко и заби острието в опакото на ръката ми. Прониза ме непоносима болка. Извиках и неволно разтворих пръсти. Беше просто рефлекс. Капки кръв от ръката ми го последваха три етажа надолу към земята.

Крийм размахваше ръце, докато падаше. Движението извиваше тялото му във въздуха, а нямаше време да се изправи. Краката му щяха да се счупят така или иначе, но вместо това той се сгромоляса тежко по гръб върху плочките под нас с глухо тупване, от звука на което ми призля.

Няколко полицаи, в това число и Валенте, го наобиколиха с извадени оръжия.

— Не мърдай! — извика един от тях. — Не мърдай от мястото си!

Но подобна опасност не съществуваше. Първо си помислих, че Крийм е мъртъв. После чух леко стенание. Той обърна главата си няколко сантиметра встрани, после отново изстена и това беше всичко.

С кариерата на доктор Крийм бе свършено.

Най-после.