Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (38)

34.

Нашата пресконференция бе насрочена за десет часа същата сутрин. За подобни мащабни събития използваме най-голямото универсално пространство в управлението, което впрочем е и залата ни за разпознаване на заподозрени. С единствената разлика, че този път ние бяхме в редица.

Когато пристигнах, заварих огромно оживление. Имахме поне осемдесет репортери, насядали по столовете, и може би двайсет телевизионни камери покрай стената в дъното. Канали Четири, Пет, Седем и Девет със сигурност щяха да предават на живо. Националните телевизии вероятно присъстваха, с цел да опипат почвата, за да преценят кое би си струвало да се качи на аутокюто пред Даян Сойър или Брайън Уилямс същата вечер.

Най-отпред малкият нисък подиум вече се огъваше под тежък букет микрофони. Еднопосочното огледало беше скрито зад тежка синя завеса.

Д’Аурия се подготвяше да започне, затова побързах да заема мястото си зад него, заедно с останалите важни клечки Хайзенга, Джейкъбс, Валенте и директора Пъркинс. Старателно подготвено представление за пред камерите, несъмнено. Вашингтон имаше нужда да знае — и да види, — че Главното полицейско управление владееше положението с тези убийства.

Точно в десет часа Джойс Каталоун, която отговаряше за публичната информация, затвори вратата към коридора и кимна към Д’Аурия. Той пристъпи към микрофоните и веднага започна.

— Добро утро на всички. Аз съм капитан Том Д’Аурия от Главното полицейско управление. Имам подготвено изявление относно събитията от последните дванайсет часа, а после ще отделим време за въпроси.

Д’Аурия нахвърли основната информация, без да навлиза в подробности, като методи, оръжие или точните места, на които са били открити жертвите. Беше твърде рано да ги оповестяваме публично. Спомена обаче имената и на двете жертви — Лариса Суенсън и Рики Самюълс. Тази част бе новина за мен. Вече не бяха Джейн и Джон Доу.

Д’Аурия разкри и това, че господин Самюълс е бил известен работник от секс индустрията, като Кори Смит от предишния случай; но премълча за физическата прилика между госпожица Суенсън и нейната „огледална жертва“ Дарси Викърс.

Аз бих взел същото решение. Гей клиентите са специфична група хора, които биха могли да използват подобна информация, за да се предпазят. По същата причина няма ефикасен начин да предупредиш и предпазиш всички красиви руси жени в цял един град. Да ги предупредиш да не правят какво? Тънка е границата на този етап между онова, което има положителен ефект, и онова, което всява паника. Понякога се налага да направиш най-доброто си предположение и да хвърлиш заровете.

Веднага щом Д’Аурия приключи с изявлението си, въпросите заваляха. Първо бяха обичайните логистични запитвания. Телата близо едно до друго ли бяха открити? Да. Колко близо? Без коментар. Имахме ли някакви доказателства за връзка между двете жертви? Без коментар. Щеше ли Главното полицейско управление да направи ново изявление за пресата днес следобед? Да, ако имаше нещо за казване.

Но след около пет минути Д’Аурия даде думата на Бев Шърман от „Поуст“ и нещата се промениха.

— Капитане, споменавате два възможни серийни случая, свързани с тези убийства…

— Не съм казвал серийни — прекъсна я Д’Аурия. Нека поясня. Изглежда, че сме изправени пред вторични убийства от същите извършители в два предишни случая без връзка помежду си.

— Разбирам — продължи Бев. — Моят въпрос е относно трети случай. Убийството на Елизабет Райли?

Веднага наострих уши. Технически погледнато, всички тези случаи лежаха на мой гръб, но аз бях ходил съвсем наскоро до Шелман Блъф. Бях се срещнал със семейство Райли. Бях държал в ръце онова малко момиченце.

— Какво за него? — попита Д’Аурия.

— Напоследък един нов блог на име „Фактите“ се изказва доста критично по адрес на Главното полицейско управление и конкретно за разследването на случая с Елизабет Райли. И още по-точно „Фактите“ насочват вниманието си върху детектив Крос, за когото знам, че координира и трите случая. Чудех се дали самият детектив не би желал да коментира?

Навсякъде из залата хората започнаха да почукват по екраните на телефони и айпади, вероятно търсейки „Фактите“. Освен това усетих куп погледи върху себе си.

Но Д’Аурия остана на подиума.

— Бев, няма да коментирам слухове от блог, за който никога не съм чувал отговори той. — Това е нещо, което тепърва ще трябва да проучим.

— Нека бъда още по-конкретна — побърза да продължи Бев, преди да са й отнели думата. — Детектив Крос, бихте ли коментирали някои от твърденията — например това, че сте нарушили протокола, като сте преместили тялото на госпожица Райли преди официалния оглед? Или това, че сте се забавлявали навън в събота вечер, докато разследването би трябвало да набира скорост?

Думите й ме изумиха, извадиха от равновесие и най-вече — вбесиха. Откъде идваше тази атака? Какъв бе този блог, за който никога досега не бях чувал? И кой, по дяволите, ме наблюдаваше, докато вечерях навън със семейството си?

Имах около осемнайсет отговора за Бев, но нито един от тях не бе подходящ за отпечатване във вестника й. Директорът Пъркинс също не изглеждаше особено доволен. Даваше сигнал на Джойс Каталоун да сложи край на пресконференцията.

— Мога само да повторя онова, което капитан Д’Аурия вече каза — отвърнах най-после аз. — Докато не разгледаме въпросните материали…

— Значи не сте запознати с „Фактите“? — попита някой друг.

— След десетина минути ще бъда, повярвайте ми — казах. Неколцина присъстващи се засмяха, а после Джойс излезе на сцената.

— Дами и господа, времето ни свърши. Разследващият екип има други задължения, но ще ви държим в течение през целия ден, ако има нещо ново.

Прозрачен трик, но категорично за предпочитане пред това да позволим да изпуснем пресконференцията от контрол. Бяхме дошли с намерението да играем настъпателно, а вече се виждахме принудени да отстъпим.

Точно в момента нещата изглеждаха зле за управлението. И още по-зле за мен, може би.