Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (100)

96.

Не разпознах номера върху екрана, когато приех обаждането.

— Детектив Крос — казах.

— Аз съм — каза Крийм. — Героят на деня.

Подскочих от изненада и ударих коляното си в бюрото му. Валенте тъкмо влизаше в стаята и аз щракнах с пръсти, за да привлека вниманието му.

— Доктор Крийм — многозначително казах аз. — Малко съм изненадан от това обаждане.

Валенте веднага извади собствения си телефон и набра някакъв номер, вероятно за да опита да го проследи.

— Исках да попитам за Джош — каза Крийм.

— Какво за него? — отвърнах.

— Мъртъв ли е?

Валенте ми даде знак да не бързам, а да протакам разговора максимално.

— Няма да обсъждам това с теб по телефона — казах. — Кажи ми къде си. Ще се срещна с теб, където ти избереш. Без други полицаи.

Крийм замълча, може би просто за да се усмихне на себе си. Той несъмнено се наслаждаваше на това.

— Не си правете труда с този телефон, между другото — каза. — Купих го преди час и ще го изхвърля веднага след този разговор.

Вероятно използваше предплатен телефон, закупен от супермаркет. От полицейска гледна точка те са най-лошият вариант. Невъзможно е да бъдат проследени.

Реших, че най-добрият начин да задържа Крийм на телефона, е като подхранвам гигантското му его. Това явно бе единственият език, който той владееше.

— Знаеш ли, в момента тече мащабно издирване казах. — Майсторски ни се измъкна.

— Някакъв успех до момента? — попита той.

— Ако имаше…

— Разбира се. Сега нямаше да водим този разговор — довърши Крийм.

Освен това се стараех да не се държа снизходително към него. Крийм бе всичко друго, но не и глупав. Ако сега го изгубех, нещо ми подсказваше, че това щеше да е краят.

— Бих се радвал да ми кажеш как успя да го направиш — казах. — Този случай е забележителен. Ти, Бергман и всичко останало. Предполагам, че сте работили заедно от самото начало.

Този път Крийм въздъхна почти носталгично.

— Чак от колежа всъщност. И двамата вкусихме от това тогава, точно като стария Джак Спрат и жена му^[1].

— Моля?

— Той харесваше момчетата, аз харесвах момичетата. А двамата заедно си облизвахме чинията.

Побиха ме тръпки от невъзмутимата му, хладнокръвна гордост от цялата тази работа. Нямах представа къде отиваше, но не допусках и за секунда, че би могъл да овладее желанието си да убива.

— И сега какво? — попитах. — Изчезваш и от теб ни вест, ни кост?

— Такава е идеята отвърна той.

— Планираш ли да напуснеш страната? — попитах, но Крийм не отговори на въпроса ми.

— Обадих се, защото исках да попитам за Джош — каза. — Ако нямаш какво да ми кажеш на тази тема, затварям.

Погледнах Валенте, но той просто поклати глава и прокара пръсти през косата си. Нещата не вървяха добре.

— Какво искаш да знаеш? — попитах.

— Мъртъв ли е, или не?

— Да — отвърнах. Скоро щеше да плъзне в новините така или иначе.

— Къде го е направил? — попита Крийм.

— В апартамента си на Ем стрийт — отвърнах аз, опитвайки се да печеля време.

— Не. Имам предвид друго… прозвуча ми така, сякаш се самоуби. В устата ли се простреля?

— Под брадичката — отвърнах.

— Божичко. Сигурно е било доста кърваво.

— Така беше — казах. — Тежко ли ти е? Той беше твой приятел в крайна сметка.

Крийм отново замълча. Напрягах слух, за да доловя някакви издайнически звуци около него, но не се чуваше нищо.

— Ти лекар ли си, Алекс? — попита той накрая.

— Да. Психиатър съм — отвърнах.

— О. Виж ти, каква изненада.

— Чуй, аз ти казах за Джош. Дай ми нещо в замяна казах. — Има ли други жертви, за които трябва да знаем? Кажи ми колко души си убил през годините.

— Съжалявам — отвърна Крийм, — но времето ни за днес изтече. Нали това е дежурната реплика на психиатрите?

— Почакай. Още един въпрос.

— Беше ми приятно, детективе, но и двамата знаем, че съм доста далеч от обсега ви. На ваше място не бих си правил труда.

— Крийм, чакай! — казах, но беше твърде късно. Той вече бе затворил.

По изражението на Валенте разбрах, че не беше стигнал доникъде. И че беше много ядосан. Беше ни дадена прилична възможност да проследим Крийм, но той отново се бе изплъзнал между пръстите ни.

Може би за последен път.