Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (15)

11.

Потърсих Сампсън веднага след като излязох от моргата. Наваксваше с докладите си в сградата на Втори участък и аз го извиках навън да поговорим.

Познавам Джон, откакто се помня, и му имам пълно доверие. Той също е полицай от доста време, така че познава хора из целия град. И по-точно знаеше кои хора от кои агенции биха склонили да разговарят с него относно изчезнало бебе без предварително набавяне на осемнайсет и половина подписа върху две дузини документи. Разбирам защо е нужно да вършим толкова много писмена работа, но за всичко си имаше време и място. Сега моментът не беше такъв. Ако в случая бързината бе приоритет номер едно, то дискретността заемаше второто място веднага след нея.

Стояхме прави до колата ми на служебния паркинг и обсъждахме подробностите, докато ядяхме сандвичите си.

— По всичко изглежда, че става въпрос за вагинално раждане. Няма следи от епизиотомия или каквато и да било друга болнична намеса — казах му. — Имайки предвид наличието на питоцин в тялото на Елизабет, както и факта, че никой от разпитаните не спомена нищо за никаква бременност, изглежда съвсем ясно, че се е опитвала да я запази в тайна.

— Не е толкова трудно да се скрие бременност — каза Джон, докато разлистваше папката, която му дадох. — Особено ако нямаш причина да се загледаш.

— Именно. Съседите й почти не са я познавали, а тя е прекъснала училище преди пет месеца.

— Семейство? — попита той. — Близки роднини?

— Не са много. Има баба и дядо в Джорджия, те са я отгледали, това е всичко. Според тях Елизабет е изчезнала от полезрението им преди известно време. Не са я чували от Коледа.

— С други думи, това бебе може да бъде…

— Навсякъде. Да.

Джон преглътна последната глътка от диетичната си кока-кола и смачка кутийката в огромната си длан. Неслучайно го наричам Човека планина.

— Ще ми е нужно нещо по-стабилно — каза.

— Говори с младежкия отдел, виж дали някой няма да се сети нещо казах му. Хари Кайт ще си държи устата затворена, ако имаш нужда от помощ. Обикаляй район по район, ако се наложи. Проверявай базата данни на Националния център за изчезнали и малтретирани деца колкото се може по-често, и говори с техните хора в Александрия. Просто не споменавай нищо за мен или за този случай.

И така, бременността на Елизабет Райли бе единствената следа, на която разчитахме. Ако нашият убиец имаше някаква връзка с бебето и, не исках да изострям неговата бдителност, а аз вече бях публично ангажиран с тази публична история. Затова имах нужда от помощта на Сампсън.

Имаше и друга възможност — вече да няма бебе за откриване. Не знаехме дали плодът на Елизабет бе износен до края, дали бебето не е било мъртвородено, или — пази боже! — дали не е било убито по някаква причина, която все още не знаех.

Точно в момента всичко пред всичко стоеше въпросителна. Но в името на бебето — и на майката — бяхме длъжни да приемем, че там някъде все още имаше човешко същество, което трябваше да бъде спасено.