Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (80)

76.

Когато се качиха в апартамента, Джош представи Крийм на симпатичната двойка, която ги очакваше.

— Това е Ричи. А това — каза той, едва сдържайки смеха си — е Миранда.

Крийм се вторачи в момичето.

— Това истинското ти име ли е? — попита той, но тя само погледна неловко към Джош. — Няма значение — каза той. Беше по-скоро Клои, отколкото Миранда, но той оцени малката извратена шегичка. Джош се опитваше да направи вечерта специална за него, а тя все пак бе висока, гъвкава, руса и да, съвършена.

По всичко изглеждаше, че Ричи и „Миранда“ бяха започнали без тях. На нощното шкафче имаше отворена бутилка текила и макар че никъде не се виждаха хапчета, израженията на лицата им подсказваха, че са подковани с екстази и готови за подвизи.

Крийм си наля малка доза текила и се настани в удобното кресло до леглото. В предния джоб на сакото му лежеше откраднат от ресторанта нож. За своя собствена изненада усети, че започва да се вживява в това. Може би Джош го познаваше по-добре, отколкото той самият осъзнаваше.

— Е, Миранда — каза Крийм. Кажи ми какво те възбужда.

С леко подканяне двойката под наем охотно се залови за работа. Двамата седнаха на ръба на леглото, а Крийм и Бергман даваха инструкции и гледаха.

Момчето прокара ръка под полата на момичето. Момичето на свой ред притисна чатала на момчето с безупречно лакираните си пръсти.

— Не толкова бързо — каза й Джош. — Просто разкопчай панталона му и го остави така за известно време.

Нямаше нужда от много приказки. Имаха опит в това. Джош казваше на момичето какво да нрави с момчето, а Крийм казваше на момчето какво да прави с момичето.

— Пъхни пръста си в нея. Точно така. Много добре.

След известно време Крийм започна да съжалява, че не са взели камера. Красавицата нямаше нито едно косъмче от шията надолу. Той записваше сцената с очите си, наблюдавайки отстрани, докато Бергман седеше на тапицираната пейка в основата на леглото.

В рамките на няколко минути двамата се разсъблякоха, а после се впуснаха в заниманието си с пълна пара. Момичето се протегна, подпря ръце на таблата на леглото с извит гръб и затворени очи, а момчето се залови за работа.

Когато Крийм прецени, че е видял достатъчно, той кимна на Джош, за да го уведоми, че е готов.

Джош вдигна пръст. Искаше да види как момчето свършва. Но все пак извади пистолет от куфарчето, което бе донесъл със себе си, и го постави върху издутината на собствения си панталон. Двете сладки зайчета на матрака дори не забелязаха.

Всъщност моментът съвсем не бе лош за начало.

Джош бавно се изправи на крака. Хилядаволтовият заряд в погледа му бе очевиден. Това бе смъртоносното му изражение. Крийм го бе виждал само веднъж досега — преди двайсет и пет години, във Форт Лодърдейл. Това бе първият и последен път, когато бяха убивали заедно.

— Точно така, деца — каза им Джош. — Отлично. Не спирайте, моля ви, каквото и да става, просто не спирайте.

Младежът вероятно не би могъл да спре, дори и да искаше. Той направи още няколко тласъка, а после настървено се притисна в момичето, докато тя квичеше под него. Накрая той затвори очи и отметна глава назад.

Точно тогава Джош премина към действие.

Натисна спусъка и с приглушен пукот изстреля един куршум право в темето на момчето. Вече мъртъв, той се срути обратно върху момичето като гола парцалена кукла. В началото тя дори не забеляза какво се бе случило.

Когато осъзна обаче, Крийм вече стискаше ножа и за нея бе твърде късно да направи каквото и да било.