Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (29)

25.

През следващия час двамата със Сампсън седяхме на задната веранда в дома на семейство Райли и разглеждахме съдържанието на стара кутия от палисандрово дърво, пълна с картички и писма, които Елизабет бе изпращала на баба си и дядо си по време на двете си години във Вашингтон. Подредихме ги хронологично според клеймата на пощенските марки, а после започнахме да ги четем.

Повечето от писмата бяха писани на хартия в сиво и розово, с монограма на Елизабет в горната част. Обикновено бяха украсени със симпатични заврънтулки и рисунки в празните полета, а тя винаги ги подписваше със сърчице вместо точка на буквата i в името си.

Същевременно няколко от писмата бяха болезнено откровени — Елизабет пишеше за това как се е чувствала и колко трудно й е било да общува с хора в града. От тази информация започнах да сглобявам образа на момиче, малко наивно във възгледите си за света, малко недорасло за възрастта си и вероятно твърде уязвимо за хищници.

Колкото до лицето Ръсел, първото му споменаване бе забутано по средата на дълго писмо от април предишната година.

Искате ли да чуете нещо забавно? Онзи ден се запознах с един приятен мъж — в обществената пералня, от всички възможни места!! Човек никога не знае какво да очаква, нали? Той ми говореше през цялото време, докато бях там, и дори предложи да плати за сушилнята ми. Много мил жест, но му казах: „Не, благодаря, може би някой друг път“.

А на вас двамата ще ви кажа една тайна — надявам се да ИМА някой друг път. Джентълмени не се срещат толкова често в нашата столица!!! Нещо ми подсказва, че през следващите няколко седмици дрехите ми ще бъдат от чисти по-чисти, ха-ха-ха.

Следващия път го споменаваше месец по-късно, когато пишеше на баба и дядо, че случайно е срещнала „мъжа от пералнята (който се казва Ръсел, между другото)“ и че този път е приела поканата му за вечеря. В следващото писмо разказваше как Ръсел я водил на нощна разходка с колата си, за да разглеждат забележителности. Писмото изобилстваше от незначителни подробности и не предлагаше никакви данни за въпросния Ръсел — откъде е, с какво си изкарва прехраната и кой всъщност е. Нямаше как да разбера дали Ръсел бе крил тази информация от Елизабет, или тя я бе крила от баба си и дядо си.

Онова, което разбрах обаче, бе това, че до началото на декември тя вече ги лъжеше, без да й мигне окото.

Скъпи бабо и дядо.

Пиша ви, за да споделя нещо, което нямам смелост да ви кажа по телефона. Изглежда, че в крайна сметка няма да успея да си дойда за Коледа. Веднага след ваканцията имаме изпити, а аз обещах на учебната ми група, че междувременно ще се срещаме три пъти седмично.

МОЛЯ ВИ, НЕ МЕ МРАЗЕТЕ!! И дори не помисляйте да идвате тук. Коледата няма да е същата във Вашингтон, а и хотелите са ужасно скъпи. Искам просто да знаете, че ви обичам и ще ви дойда на гости, когато мога.

Изпращам ви цялата си любов.

Лизи

Писмото бе с дата 11 декември, или цели осем дни след като Елизабет бе напуснала училището за медицински сестри. А и тогава би трябвало да е била бременна в петия месец — твърде късно да го прикрие.

Елизабет така и не бе успяла да се върне у дома. Последното й писмо бе картичка по случай рождения ден на Томи в края на март, където пишеше за лекции, които със сигурност не бе посещавала, и няколко пъти споменаваше с какво нетърпение чакала да ги види и двамата през лятото вероятно след раждането на бебето.

След като прочетохме цялата й кореспонденция, бе време да си тръгваме. Не получихме всички отговори, които търсехме, но вече имахме нов заподозрян по този случай. Веднага щом влязохме в колата и потеглихме обратно към Савана, звъннах на Бри.

Не исках да губя време за това. Точно в момента не исках да губя време за нищо. Освен това вече имахме едно изтичане на информация в пресата относно бременността на Елизабет. Не бяха останали много хора, на които можех да имам доверие за тези неща.

— Искам проверка за едно име в НИЦП — казах на Бри, докато Сампсън шофираше. НИЦП е Националният информационен център „Престъпност“ — база данни, поддържана от ФБР. Там фигурира всеки, който някога е бил арестуван, осъден или задържан в Съединените щати. Неизчерпателен за нашите цели, но добро начало. Освен това щях да прегледам пощата и телефонните регистри на Елизабет и отново да разпитам преподавателите й — щях да сторя всичко възможно, за да открия следите на този неин предполагаем приятел.

— Кое е името? — попита Бри.

— Ръсел.

— Ръсел? Това малко име ли е, или фамилия?

Усмихнах се, макар да не ми беше весело.

— Малко име, предполагам, но трябва да пробваме и двата начина.

— Шегуваш се, нали? — каза Бри. — Знаеш ли колко досиета ще излязат?

— Ще ми се да се шегувах — отвърнах. — Ако имаме късмет, вероятно ще открием вашингтонски адрес, на който е живял през последните две години. Този мъж може би е бащата на бебето на Елизабет Райли. А може би е и човекът, който я е убил.

— Това са доста „може би“ — каза тя.

— Знам, така е — отвърнах.

Но на този етап „може би“ бе по-добре от нищо.