Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (86)

82.

По някое време следобед ми звънна за втори път детектив Пенър от Палм Бийч.

Вече го бях уведомил за разговора си с Илайджа Крийм и доколкото знаех, алибито му за нощта на убийствата се бе потвърдило. Така че защо ми звънеше сега?

— Какво мога да направя за теб? — попитах.

— Всъщност може би аз бих могъл да направя нещо за теб — отвърна той. — Тук също се интересуваме от разследването на вашите джорджтаунски серийни убийства. Луда работа, поне така звучи.

— Меко казано — отвърнах.

— Тези маски, които използва вашият извършител… Какво можеш да ми кажеш за тях? — попита той.

Пенър не би могъл да знае за ограничения ми работен статут, а аз нямах никакво намерение да го уведомявам, без да ме е питал. Исках да чуя какво има да ми казва. А за да получа информация, в замяна трябваше и да дам мъничко.

— Изглеждат изработени от латекс — казах. — Висококачествен със сигурност и достатъчно убедителен, за да свърши работа на улицата. Ако се загледаш отблизо, в записите от охранителните камери можеш да забележиш известна скованост в изражението, но нищо фрапиращо.

— Да, точно това си помислих — каза той. — И ние имаме запис от тукашна охранителна камера. Става въпрос за човек, който влиза в тъмен на цвят автомобил седан, на около половин километър разстояние от нашето двойно убийство и приблизително час и половина след установеното време на смъртта на двете ни жертви. Имаше нещо в този човек, което просто…

Пенър не беше довършил мисълта си, но аз знаех какво щеше да ми каже.

— Бял мъж в напреднала възраст? Ръст около метър и осемдесет, тегло 85–90 килограма?

— Значи знаеш за какво говоря — каза той.

— Поне толкова знам — казах.

— Надявах се да разменим изображения и да видим дали не говорим за един и същ човек — каза Пенър.

— А под „един и същ човек“ имаш предвид Илайджа Крийм.

— Най-малкото е крайно подозрително — отвърна той. — Илайджа Крийм притежава къщи в Джорджтаун и Палм Бийч, където по случайност се появяват тези маски.

Вече бях на крака, а кръвта пулсираше в ушите ми. Съдейки по социопатичните наклонности, които Крийм бе проявил и при двете ми срещи с него, всичко това ми изглеждаше напълно приемливо. Освен това Крийм беше хирург, което означаваше висока степен на умение да борави с нож, било то скалпел или назъбеното острие, което бе запазена марка на нашия убиец.

При убийствата косвените улики лесно биха могли да те хванат в капана на предположенията. Занимавам се с това достатъчно отдавна и избягвам да правя прибързани изводи от това как изглеждат нещата понякога. Но въпреки това, още когато приключих разговора си с Пенър, конкретното предположение за мен не беше просто теория.

Чувствах се дяволски сигурен, че това бе решението.