Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (24)

20.

Кейт миеше чинии, когато той влезе.

— Мога ли да ви помогна с нещо, доктор Крийм? — попита тя.

— Не, не, добре съм — каза той и застана до мивката. Просто забравих да ти кажа, че можеш да вземеш каквото поискаш от дрешника на Миранда горе. Мисля, че сте еднакъв размер.

— Много мило. Благодаря — отвърна тя.

— Освен това вече наистина няма нужда да носиш униформа — добави той и кимна към сиво-бялата й престилка. — Това бе изискване на Миранда, не мое.

Кейт продължи да мие чашата, но се усмихна красиво. За момиче, което очевидно нямаше никакви пластични корекции, беше забележителен екземпляр.

— Как изобщо успяваш да свършиш някаква работа, докато носиш това? — попита Крийм. После прокара пръст по подгъва на униформата, а палецът му докосна бедрото й. Изглежда ми ужасно неудобно.

— Не знам — каза тя със сведен надолу поглед.

— Мисля, че ще ти бъде много по-удобно… — Крийм вдигна ножа в ръката си към бялата якичка на тила й — … така.

Той хвана плата между пръстите си, прокара острието надолу и разпори дрехата до подгъва.

Тя изписка и рязко изпъна гръб. Крийм също.

— Всичко е наред — каза. — Аз съм хирург. В добри ръце си.

Тя се засмя напрегнато, но същевременно се притисна към него и раздвижи задника си. Желаеше го, нали? Разбира се, че го желаеше. Та той бе доктор Илайджа Крийм. Имаше толкова много неща, които би могъл да направи за нея.

И с нея.

Крийм протегна ръка и сряза тънката материя на бикините й. Не беше същото като да режеш истинска плът, но си имаше своя чар. Освен това точно сега животът му бе достатъчно сложен. Не можеше да си позволи да премахне собствената си прислужница. Как беше онзи израз — не режи клона, на който седиш?

Вместо това той я наведе над мивката, докато топлата вода все още течеше, и проникна в нея.

— Отпусни се — каза й. — Ще ти бъде хубаво.

Той отново вдигна ръка и плъзна върха на ножа надолу по голия й гръб. Със съвсем лек натиск, колкото да изстърже няколко кожни клетки, острието остави след себе си тънка бяла линия, като миниатюрна следа от тебешир.

Тя потръпна — или й харесваше, или демонстрираше някакви убийствено добри актьорски умения. На Крийм му беше все едно кое от двете.

Скоро след това изгуби желание. Разпорената униформа и гледката на момичето, наведено над мивката с мокри кичури коса от течащия кран, бяха достатъчни да го отблъснат. Но после, когато за миг си представи как ножът потъва в плътта й, Крийм бързо прехвърли критичната точка и вече нямаше връщане назад.

Напред и нагоре.

Фойерверки и всичко останало.

Когато свърши, изпрати малката Кейти горе да си избере нещо за обличане. Дори я освободи от работа за остатъка от деня и й даде пачка банкноти за харчене.

— Благодаря, доктор Крийм — каза тя със странния си старомоден акцент. — Много благодаря.

— Не, аз ти благодаря — отвърна той. — Какъв чудесен начин да започнеш деня.

Момичето побърза да си тръгне, а той се усмихна. Нека се забавлява засега.

До края на седмицата щеше да си търси друга работа.