Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (70)

66.

Рон Джудиче наблюдаваше в огледалото за обратно виждане как жената от социалните служби съпровождаше Ава надолу по стълбите. Не успя да чуе почти нищо от разговора в дома на Крос. Микрофонът на първия етаж се намираше в кухнята. Но все пак тази симпатична сценка бе достатъчно красноречива.

Имаше времена, когато би могъл да изпита съжаление към семейство Крос в ден като този. Сега го усещаше като отметка в списък. Ако имаше нужда да си припомни защо, всеки поглед в огледалото му показваше кръстосаните лепенки върху счупения му нос. Имаше и насинено око, а челюстта му бе вдървена като цимент.

Една безспорна граница бе прекрачена. Сега Алекс бе беглецът и знаеше, че Джудиче го преследваше. Но Джудиче все още държеше юздите. Всеки път, когато се почувстваше застрашен, той можеше просто да натисне спусъка и буквално, и преносно. Ето защо под седалката му лежеше 9-милиметровият Kahr. От тук нататък щеше да го носи със себе си по всяко време.

Междувременно пръстите му шареха по екрана на телефона, довършвайки бърза статия за „Фактите“. Докато Ава се качваше в жълто-кафявия миниван пред къщата на Алекс, той нахвърли последните си няколко мисли за деня.

После, когато колата потегли и преди Джудиче да я последва, той натисна бутона „Изпрати“.

ЗЛОПОЛУЧНО И НЕИЗБЕЖНО

Публикувано от Р. Д. в 17:28

Изглежда, че детектив Алекс Крос от Главното полицейско управление е излязъл извън релсите. Всеки, който следи тази история, би могъл да нарече събитията от последните двайсет и четири часа предсказуеми. Аз го наричам злополучна неизбежност.

Преди всичко нека повторя, че предоставям тази информация за обществено ползване. Нямам никакво намерение да продавам, да правя сделки или да печеля от собствената си история отвъд това, което виждате тук.

Накратко: вчера детектив Крос ме спука от бой. Това не беше първият непредизвикан сблъсък, който съм имал с въпросния детектив, но със сигурност бе най-жестокият. (Кликни тук за обзор на най-новите грешки в преценката на Крос).

Когато го срещнах на мястото, където Джорджтаунския изкормвач бе извършил последното си престъпление, веднага заподозрях, че детектив Крос не беше съвсем на себе си — бе или пиян, или надрусан, или и двете. Когато го попитах за това, той се ядоса и стана агресивен.

Повторното задаване на въпроса ми отключи реакция, която изненада дори мен. За шест години репортажи относно полицейски практики, както на територията на Съединените щати, така и навън, никога не съм ставал жертва на подобна агресия. Получих един юмрук в лицето, който ми счупи носа; един юмрук в челюстта, и един ритник в стомаха, докато лежах на земята. Кликни тук за снимки (предупреждение за съдържанието: неподходящо за деца). Ще използвам тези изображения като доказателствен материал в гражданския ми иск срещу детектив Крос, срещу когото вече съм поискал и ограничителна заповед.

Ала историята не свършва дотук. Веднага след този инцидент детектив Крос изгуби съзнание и бе отведен с линейка. (Знам това, защото присъстващите полицаи се погрижиха за неговото състояние, преди да обърнат внимание на мен.) Предвид факта, че аз не съм го удрял, нито дори докосвал, съм повече от сигурен, че той всъщност се намираше под влиянието на някаква забранена субстанция.

Градските служби очевидно са на същото мнение. Тази вечер приемното дете, което се намираше под опеката на детектив Крос, бе отстранено от дома му. Да се надяваме, че сега това дете ще живее в по-безопасна и по-здравословна обстановка.

Последно, за протокола, признавам изцяло, че използвам тази платформа, за да вадя на показ деянията на детектив Крос от последните няколко седмици. След случилото се вчера се чудя дали някой би могъл да ме обвини за това. Ако дори един корумпиран полицай бъде отстранен от улиците в резултат от разследванията ми, тогава целият този труд (и да, всичките ми наскоро придобити наранявания) си е струвал.

Коментари? Идеи? Споделете ги тук.