Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (71)

67.

Илайлжа Крийм стоеше в мрака край морето на Палм Бийч и се наслаждаваше отдалеч на собствената си къща.

— Знаеш ли, това място всъщност ще ми липсва — каза той на Бергман по телефона.

— Не се тревожи за това. Просто една къща, нищо повече — отвърна Бергман.

— Да, но проклетата къща е хубава и съм я платил аз, а не тя.

Дори нощем, опразнена и тъмна, къщата грееше от перленобялото покритие върху лъскавата модерна фасада. Миранда бе настояла да я обновят така, след като я купиха, и това им струваше триста хиляди долара. Нелепа и напълно излишна инвестиция, но в крайна сметка се бе оказала права.

Кучката имаше добър вкус. Не можеше да й се отрече.

Освен това бе дала ясно да се разбере чрез адвоката си, че при развода щеше да поиска къщата в Палм Бийч. Без процъфтяващата частна практика и доходите, които вървяха с нея, Миранда щеше да си отмъсти с недвижимата собственост. Крийм изобщо не беше изненадан.

— Е — каза той, — предполагам, че ще трябва да се обезщетя по някакъв начин.

— Пак си сложил някоя от онези откачени маски, нали? — попита Бергман. — Усещам го по гласа ти.

Бяха говорили цели пет минути, преди Джош изобщо да усети лекото придихание след съгласните звукове на Крийм, които се препъваха в латексовите му устни. Това бе добър знак. Тези маски бяха забележителни произведения на изкуството.

Дори ако някой го забележеше тук долу, какво точно щеше да види? Възрастен джентълмен с побеляла коса, облечен в яке на „Мембърс Онли“. Не особено отличително описание за място като Южна Флорида.

Това щеше да бъде последният път, когато Крийм използваше образа на стареца. Полицията се бе досетила за цялата тази работа с маскирането и в момента го тиражираха по медиите — в което нямаше нищо лошо. Единственото, което Крийм трябваше да направи, бе да смени шаблона. Просто да се превърне в друг човек. Лесно и просто.

Междувременно, осъзна той, Джош продължаваше да говори.

— … не съм сигурен дали ми харесва, че си се разбързал така — каза. Собственият му глас беше тих и бавен, и обилно накиснат в скоч. — Тази твоя екскурзийка не беше част от плана.

— Какъв план? — попита Крийм. — Ти сам го каза. То е такова, каквото искаме да бъде. Господи, не съм се чувствал толкова свободен от…

— Форт Лодърдейл. Да, знам. Нали това беше целта. Аз смятах, че сме екип — каза Джош.

Крийм пое дълбоко въздух.

— Екип сме, Джош. Заедно сме от началото до края, имаш думата ми. Просто не искам да се разкисваш. Последното нещо, от което се нуждая точно в момента, е още една съпруга.

— Колко забавввно — отвърна Джош с надебелял език. — О, още нещо, вече реших как можеш да ми се реваншираш. Кога се връщаш?

— Скоро — каза Крийм. — Тогава ще говорим. Но точно в момента трябва да се захващам за работа.

— Може ли да слушам? Моля? Моля, моля?

Крийм се усмихна на пясъка в краката си. Щеше да се изненада, ако Джош не беше помолил.

— Разбира се — каза. — Просто си дръж езика зад зъбите, докато приключа.