Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (78)

74.

Доктор Крийм живееше във впечатляваща къща с тюдорианска архитектура на малка уличка без изход в „Уесли Хайтс“. Целият имот бе долепен до парка „Гловър-Арчболд“, с изобилие от празни пространства наоколо. От малкото, което знаех за положението на Крийм, очаквах да бъде изпратен на друг адрес, с пазачи и съкилийник.

От друга страна, не беше тайна, че с пари като неговите понякога можеше да се купи правосъдие — и свобода. Не бях планирал да следя съдебния процес, но сега, когато случаят отново попадаше в полезрението ми, можеше и да го направя.

Когато позвъних на входната врата, никой не отвори, но гаражът беше отворен, а вътре бе паркиран тъмносин „Ескалейд“. Влязох през страничната врата и тръгнах към потъналата в зеленина задна половина от имота.

Точно там го открих. Стоеше със стисната между зъбите пура, наведен над пръчка за голф, върху голяма зелена площ с форма на бъбрек в задния си двор. От трите чашки, забити в изкуствената трева, стърчаха малки жълти флагчета.

— Доктор Крийм?

В първия момент не ме разпозна. Убеден съм, че в неговите очи изглеждах просто като чернокож човек в костюм, озовал се в имота му.

— Не забелязахте ли звънеца на входната врата?

— Позвъних — отвърнах аз и му показах значката си. — Аз съм детектив Крос от Главното полицейско управление. Това всъщност не е първата ни среща.

Тогава се сети откъде ме познава. Запитах се дали помнеше, че се е опитал да ме подкупи.

Така или иначе не го показа. Взе топка от джоба на спортното си долнище, пусна я на тревата и отново улови с две ръце пръчката. Цялото му същество излъчваше арогантност. Стараех се да не изпитвам твърде голямо удоволствие, че съм дошъл с лоша новина.

— Какво точно мога да направя за вас? — попита той.

— Получихме обаждане от Палм Бийч казах. От тамошното полицейско управление се опитват да ви открият.

— Така ли? Сега пък какво съм направил? — попита той и изпълни безупречен шестметров удар, който пропусна целта си на милиметри.

— Преди две нощи в къщата ви е имало обир. Във вашата и в тази до нея. За жалост, и двамата ви съседи са били убити от нарушителя.

— Не думай. — Крийм пусна още една топка на земята. — За семейство Уетиг ли говорим, или за Андерсън?

— Съжалявам, но не знам.

— Господи, надявам се да са Уетиг — каза той. — Не искам да звуча грубо, но този човек е голям задник и усилва телевизора си до последно.

Не искал да звучи грубо? Беше малко късничко за това. Знаех си, че има причина да не го понасям.

Зададох на Крийм няколко въпроса и изкопчих историята му. Бил си вкъщи в нощта на убийствата във Флорида и каза, че мога да се обадя на приятеля му Джош Бергман, за да потвърди това, ако се налага. Казах му, че ще прехвърля информацията на полицейското управление в Палм Бийч.

— Е, ако това е всичко, да приключваме, детективе. Трябва да излизам, имам социален ангажимент. — Той се ухили свойски и ме погледна право в очите. — Може и да не ви се вярва, но в този град все още има хора, които общуват с мен.

Странно, но това ме накара да се сетя за Ава — начинът, по който Крийм променяше всяко усещане за истинска емоция, не само своето, но и на околните. По някакъв негов си начин този човек се затваряше плътно срещу целия свят. Точно като Ава.

С тази разлика, че аз желаех доброто на Ава.