Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (77)

73.

Третият ми ден в офиса почти не се различаваше от предишните два. Започвах да се чувствам като ученик, наказан да не излиза от класната стая.

Късно следобед телефонът звънна за пореден път.

— Отдел „Убийства“ казах аз за стотен път този ден.

— Ало? Обажда се детектив Пенър от полицейското управление в Палм Бийч, Флорида. Търся детектив Крос.

— На телефона — отвърнах. Сътрудничил съм си многократно с полицейски участъци из цялата страна. Подобно обаждане не е необичайно. Предположих, че човекът имаше нужда от някаква консултация.

— Първо, мога ли просто да кажа, че съм почитател на книгата ви? — каза детектив Пенър. — Надявам се да напишете и друга.

— Разбира се, веднага щом ми остане свободно време — хладно отвърнах аз. — С какво мога да ви помогна?

— В момента разследваме двойно убийство, извършено преди два дни. Съпруг и съпруга, налице са всички признаци за обикновен обир. Обаждам ви се, тъй като току-що ни потърси домашната помощница от съседната къща. Изглежда, че и тя е била обрана, когато вътре е нямало никого.

— А вие ме търсите, защото…?

— Опитвам се да открия собственика на другата къща. Оказва се, че преди известно време сте арестували този човек. Лекар на име Илайджа Крийм. Звучи ли ви познато?

Определено звучеше познато. Човек не забравяше такова име, дори и само заради името. Но и нощта, в която разтурихме симпатичното секс парти с непълнолетни, организирано от Крийм, не се забравяше лесно.

Освен това името му няколко пъти се бе появявало във водещите вестникарски заглавия. В жълтите парцали го наричаха доктор Крийм. Бях почти сигурен, че на Крийм и приятеля му Бергман им предстоеше съдебно дело, в което Сампсън щеше да дава показания.

— Чудех се дали не бихте изпратили някого да провери дали доктор Крийм си е вкъщи и дали изобщо е в града — каза Пенър. — Не отговаря на обажданията ни.

— Заподозрян ли е? — попитах. Този човек беше такъв боклук, бях готов да повярвам на всичко по негов адрес.

— Зависи от това къде е бил преди две нощи — каза Пенър. — Длъжен съм поне да го уведомя за обира и да му задам няколко въпроса.

Технически погледнато, „безконтактен“ означаваше да не влизам в контакт с когото и да било извън управлението. Но всички останали имаха предостатъчно работа, а част от мен, честно казано, искаше да види докъде бе пропаднат този човек след онази нощ, когато лично му сложих белезниците. Ако историята имаше развитие, щях да я прехвърля на Сампсън. Той така или иначе работеше във Втори участък, където живееше Крийм.

Изчаках до пет, после перфорирах работната си карта и се отправих към къщата на Крийм.