Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (113)

109.

Малко след смъртта на Джудиче лъсна цялата истина за него. Майка му бе потърсила органите на властта, когато името на сина й се появи в националните медии.

След още пет дни и два независими ДНК анализа бе потвърдено, че бебето, за което се грижеше Лидия Джудиче, е Ребека Райли. А нейната сестричка, Ема Ли Джудиче, беше биологична дъщеря на Рон Джудиче и Аманда Симс, първото бременно момиче от нашето разследване.

Това повдигна куп въпроси и предположения относно Ава и онова, което Джудиче бе планирал за нея преди смъртта й. Ала кремацията на Ава вече бе приключила. Организирахме малка възпоменателна служба в тесен кръг. Тя нямаше стоматологично досие и останките й бяха разпознати, доколкото бе възможно.

Но това беше всичко, никой от нас не бе подготвен да приеме идеята, че Ава може да е била бременна. Този въпрос просто трябваше да избледнее и да потъне в бездната на неизвестното; и така може би беше по-добре.

Но аз винаги ще се чудя, разбира се. Ще продължа да се питам за много неща от този случай.

Когато Службата за закрила на децата и семействата пое грижата за двете дъщери на Джудиче, аз и Бри разговаряхме със служители на агенцията, за да се уверим, че госпожа Джудиче ще може да вижда момичетата от време на време. Тя може и да не беше способна да ги отгледа, но не можеше да се каже, че е била престъпно небрежна към тях. Съчувствах й искрено.

Стефани се съгласи да поеме техния случай, освен това обеща да не се отказва, докато не намери семейство, където двете момичета можеха да живеят заедно. Междувременно ги настаниха в дом за спешна приемна грижа — малка, добре управлявана институция във Фоги Ботъм.

Самите ние не можехме дори да си помислим да осиновим момичетата, като започнем от факта, че току-що бяхме загубили Ава. Но двамата с Бри направихме няколко посещения в дома през следващите месеци.

— Виж се само — казах аз, когато Бри за пръв път видя Ребека. Седеше в люлеещ се стол, гушнала бебето, и се поклащаше бавно напред-назад, сякаш го бе правила милион пъти. — Бива те в това.

Бри просто сви рамене и продължи да гледа Ребека така, както само — да, ще го кажа — жена умее да гледа бебе.

Вече не обсъждахме въпроса дали да имаме свои деца. Бяхме говорили за това, преди да се оженим, и вече го бяхме забравили. Но всичко в живота е кръговрат, нали? Нещо, което смяташ за отминало, може да се завърти и да се озове точно пред теб отново.

Не казвам, че двамата с Бри сме направили някакви нови планове в онзи ден, нито пък че изобщо щеше да има нови планове. Може би просто и двамата бяхме изпитали едни и същи чувства, докато тя седеше там и люлееше Ребека в прегръдката си.

След известно време Бри вдигна поглед и забеляза, че я наблюдавам.

— Какво има? — каза.

— Нищо — отвърнах.

Тя се усмихна, сякаш четеше мислите ми.

— Нищо, а?

Сега бе мой ред да свия рамене.

— Просто изглеждаш много красива точно в този момент — казах й. — Това е всичко.

— Заради това малко момиченце е каза тя. — Отива ми.

Нямаше как да не се съглася.