Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (22)

18.

Джудиче влезе на пръсти в стаята на Ема Ли и спря до леглото й. Беше се свила като таралеж в единия ъгъл под завивките и кротичко спеше.

Нямаше нищо по-ценно от това. Нищичко.

Той се наведе и погали нежната бузка на дъщеря си. Отметна пясъчнорусата коса от очите й. Целуна челото й.

На излизане спря по средата на стаята и промени решението си. Съвсем спокойно можеше да работи и тук. Настани се на белия люлеещ се стол до вратата и се заслуша в равномерното дишане на Ема Ли.

Джудиче включи лаптопа си, сложи слушалките на ушите си и отвори операционната система. Имаше бележки за преписване, уебсайтове за проверяване, информационни бюлетини за преглеждане — но първо искаше да се увери, че всичко в къщата на Алекс работеше нормално.

Докато семейството беше на вечеря, Джудиче имаше достатъчно време да инсталира по един предавател „Инфинити“ на всеки етаж от къщата. Монтира ги зад електрически контакти, за да няма проблем с изтощена батерия или липса на захранване. Имаше и три съответстващи микрофона, големи колкото главичка на кибритена клечка, скрити в кухнята, в голямата спалня и в кабинета на Алекс на третия стаж. При всички положения Джудиче щеше да събере повече информация, отколкото би могъл да обработи, но излишъкът със сигурност бе за предпочитане пред недостига.

Той отвори и трите канала и ги остави да предават едновременно в слушалките, докато работеше. Не се чуваше почти нищо. Някой гледаше телевизия, а Алекс, изглежда, бе в кабинета си, съдейки по шума от разлистването на страници и периодичното прокашляне.

Странна ситуация, наистина — да седи и да събира информация, уединен в спалнята на дъщеря си. Момент на тишина и спокойствие насред истинска буря.

Продължаваше да се тревожи за Лидия, но засега от нея имаше повече полза, отколкото вреда. В известен смисъл майка му сякаш знаеше кои въпроси можеха да й се разминат и кои не биваше да задава. Като например как успяваха да свържат двата края, да речем.

Наблюденията и докладите на Джудиче от доста време не носеха съществени приходи. Не и откакто всичко претърпя промяна — след паричното споразумение и след като полицаите му отнеха живота, с който беше свикнал.

Сякаш една пачка пари би могла да компенсира стореното от тях!

Заради откровената им некадърност Тереза умря на тротоара като обикновен престъпник.

И не само Тереза. Тогава никой друг не го знаеше, но в онази нощ умря и нероденото им дете, заедно с единствената жена, която някога бе обичал. Хладнокръвно застреляни, и двете.

И всичко това по време на дежурството на Алекс Крос.