Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (20)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Alex Cross, Run, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Калина Лазарова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Алекс Крос, бягай
Преводач: Калина Лазарова
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 21.01.2016
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1540-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11480
История
- — Добавяне
4.
Положихме момичето на пода възможно най-внимателно и оставихме въжето около шията й. Това бе всичко, което исках — да не бъде на показ на общественото внимание. Останалото можех да оставя на разследването.
Казваше се Елизабет Райли. Според шофьорската книжка, която открих в дамска чанта до входната врата, щеше да навърши двайсет и две само след две седмици. Всичко в апартамента подсказваше за човек, който живее сам — от кутиите диетични полуфабрикати във фризера до единствената хавлия и изтривалка, грижливо окачени в банята.
Очевидно имаше още важни подробности, но все още не ги виждах.
Патоанатомът най-после пристигна и за моя радост това бе Джоан Бредбъри. Джоан е сговорчива, шейсет и няколко годишна дама, родом от Тексас. Доколкото ми бе известно, тя никога не идваше на работа с нещо по-различно от каубойски ботуши с шити подметки, дори и след двайсет години престой във Вашингтон. Тя не търпи възражения, но въпреки това с нея се работи лесно и ми спести поучителните лекции, когато видя какво съм направил с тялото. Самата тя има четири дъщери; мисля, че инстинктивно разбра.
Когато Джоан започна първичния оглед, аз изпратих нашия екип от следователи да разпитат съседите, най-вече в сградите от отсрещната страна на улицата. Това обесване се бе случило посред бял ден. Все някой трябваше да е видял нещо.
Получих и допълнителна информация от старши полицай Хайзенга относно нашата жертва. Елизабет Райли бе учила за медицинска сестра в „Рейдиънс Колидж“ на Вермонт авеню до декември миналата година, когато прекъснала. Все още нямаше данни за последна месторабота, но ако изключим един неплатен талон за паркинг, досието й бе идеално чисто.
Когато се върнах обратно при Джоан, те вече бяха готови да приберат тялото в чувал за трупове и да го транспортират до моргата.
— Ще се наложи да направя пълна аутопсия, преди да потвърдя категорично — каза ми тя, — но си мисля, че това момиче е било мъртво, преди да увисне през прозореца. Вероятно е била удушена със същото въже.
Тя посочи към няколко тъмни, възморави петна в долната част на шията.
— Виждаш ли тези натъртвания? Характерни са за удушаване с ръце. Но тук горе, по-високо, където въжето я е стиснало? Само леко ожулване. Ако е имало някакво кръвообращение в момента, когато е била обесена, тези белези щяха да са по-тъмни.
Отпуснах се назад на пети и потърках брадичка.
— Точно от това се страхувах — казах.
— Има и още, Алекс.
Обикновено Джоан говореше безпристрастно, дори при най-тежките случаи, но сега в тона й долавях напрежение, каквото не бях усещал никога досега. Този случай й влизаше под кожата.
— Коремът е все още отпуснат и мек, има видими стрии около талията и гърдите каза тя. Доколко го мога да преценя, нашето момиче е родило бебе наскоро. И бог да ми е на помощ, имам предвид съвсем наскоро.