Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (49)

45.

Обикновено Лок Севън е нормално местенце за почивка в Национален парк „Канал Чесапийк и Охайо“, встрани от „Клара Бартън Паркуей“. Днес обаче на входа имаше жълта полицейска лента. По-късно това спокойно място щеше да се появи по всички телевизионни канали.

Последната ни жертва бе открита малко преди обяд. Тялото на момчето било заклещено в падащата врата на вече неизползваем шлюз. Първоначалната цел на канала била превозването на стоки по 300-километровата отсечка между Джорджтаун и Къмбърленд Парк, Мериленд. Сега се използваше предимно за нещо, покрай което да тичаш, да караш колело или да се разхождаш, макар че малцина си правеха труда да дойдат чак дотук. Аз бях готов да се обзаложа, че убиецът не бе очаквал тялото да бъде открито толкова скоро.

Детективът от окръг Монтгомъри, назначен да работи по случая, бе мъж на възраст, когото познавах и харесвах — Боб Семилън.

Когато с Джейкъбс пристигнахме, той вече ни чакаше на паркинга, а после ни поведе надолу през гората.

— Нашият патоанатом си тръгна, но предположих, че ще искате някой от вашите хора да хвърли един поглед — каза Боб. — Почеркът изглежда точно като на извършителя, когото издирвате в града. Доста отблъскващо.

И така би могло да се каже.

По всичко личеше, че самото убийство е било извършено тук, на пътеката. Някъде по средата между паркинга и канала бе открито тъмно петно засъхнала кръв в пръстта, а оттам надолу ясно личаха следи от влачене.

Тялото лежеше върху тревата, когато пристигнахме. Веднага ме връхлетя противно усещане за дежавю. Огнестрелната рана на лицето, множеството прободни рани около бедрата и гениталните.

Повтаряше се и наличието на вода. Кори Смит бе открит в Потомак, Рики Самюълс в Рок Крийк, а сега и тази жертва.

Единствената съществена разлика, която виждах, освен района, бе начинът на действие с ножа. Всяка жертва изглеждаше намушкана няколко пъти повече в сравнение с предишната. Джинсите на това момче бяха окървавени чак до неоновозелените му обувки.

Джейкъбс коленичи до тялото. Правеше онова, което и аз правех понякога насилваше се да се приближи и да запомни колкото се може повече, дори и подсъзнателно.

— Защо е толкова гневен този човек? — попита тя. — Какво се опитва да реши по този начин, имаш ли представа?

Джейкъбс се мъчеше да намери някакво обяснение за гнева, който ясно виждахме във всичките три случая. Тази дума непрекъснато изникваше в съзнанието.

— Не знам — казах. — Но може да е порочен кръг. Колкото по-упорито се опитва да си начеше крастата, толкова по-ясно ще разбира, че е невъзможно, и ще става все по-отчаян.

— Или ентусиазиран — каза тя и посочи един от прорезите в панталона на хлапето. — Или и двете.

С изстрела несъмнено слагаше край на живота на жертвите си. Но ножът отключваше емоциите му, те надделяваха. Във всяко друго отношение убиецът изглеждаше изключително дисциплиниран. Това не бяха спонтанни убийства. Всяко от тях изискваше предварително обмисляне и планиране.

А това повдигаше другия важен въпрос.

Предишния път, в Рок Крийк, нашата жертва не бе сама. Имаше два трупа онази нощ, най-вероятно дело на двама различни убийци.

Криминологичният екип от окръг Монтгомъри вече бе направил първия си оглед нагоре и надолу по канала и все още кръстосваха гората, но аз вече имах ясното усещане, че това бе поредното солово изпълнение.

Но защо? Какво се бе променило? Или върнало към обичайното?

Нямах представа, но докато стоях там и попивах с поглед обстановката, част от мен вече се подготвяше за онова, което следваше. Каквато и игра да играеха тези хора, тя все още не беше свършила.

И резултатът бе три на два.