Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (14)

10.

Пропуснах обяда със семейството и отидох направо в новата Обединена криминалистична лаборатория на кръстовището на Четвърта и „Скул“. Впечатляваща сграда — двайсет и шест хиляди квадратни метра съоръжения под един огромен покрив. Главното полицейско управление най-после бе успяло да събере на едно място лабораториите за анализ на огнестрелно оръжие, токсикология, ДНК и пръстови отпечатъци, „Съдебна медицина“.

Веднага щом пристигнах, облякох хирургична престилка, сложих си маска и влязох през летящата врата на залата, където течеше аутопсията на Елизабет Райли.

— Какво имаме дотук, Джоан? — попитах.

— Много — отвърна тя. — Влизай.

Тялото лежеше на масата, отворено е дълъг Y-образен разрез в центъра на торса. Присъствал съм на повече аутопсии, отколкото бих могъл да запомня, и стомахът ми отдавна не се влияе от гледката. Но същевременно никога не си позволявам да забравя причината, поради която съм тук. Поне това дължах на Елизабет Райли.

— Снощи направих токсикологично изследване на кръвта, за да ускоря нещата — каза ми. — Положителен резултат за антидепресанти и… сега внимавай… питоцин^[1].

— Питоцин? Тествате и за питоцин?

— По принцип не, но при тези обстоятелства реших да го направя. И съм доволна, че се сетих. Питоцинът не остава в системата твърде дълго, не повече от четиресет и осем часа. Което означава, че Елизабет Райли е предизвикала родилните си контракции по-малко от два дни преди да умре.

Мислите ми запрепускаха около тази нова информация. До този момент в района не бяха открити болнични регистри, в които да фигурира Елизабет Райли, нито данни за живородени деца под това име, камо ли за предизвикано раждане.

Възможно ли беше да го е направила сама по някаква причина? Тя бе учила за медицинска сестра. Лесно би могла да се снабди с питоцин, а може би дори е знаела как да го приеме.

Но защо?

И междувременно — имаше ли в момента тридневно бебе някъде там, навън? Трябваше да разбера, при това незабавно.

— Между другото — продължи Джоан, — не открихме абсолютно никакви влакна от въже по пръстите или дланите й. Някой друг е сложил онази примка около врата й. И сякаш това не е било достатъчно, счупването на втори и трети гръбначен прешлен е станало след настъпването на смъртта. Имам още няколко часа работа, но още сега мога да ти кажа, че докладът ми ще изключи варианта за самоубийство.

В края на краищата причината за смъртта се определя от патоанатома. Никога не съм оспорвал заключенията на Джоан, нямах причина да го правя и сега. Това съвсем официално вече бе разследване на убийство.

А може би и случай на безследно изчезнал човек.

Несъмнено работата ми се усложняваше неимоверно.