Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (19)

15.

— Това ли ти казаха? Католически университет? Прислужник в олтара и прочее?

Половин час по-късно седях в колата си заедно с Джес Пастернак. Беше вдигнала краката си на седалката, прегърнала коленете си, и плачеше горчиво, докато говорехме.

Когато се появих на входната й врата, тя ме помоли да говорим отвън. Тъй като беше на осемнайсет, като Кори, това бе нейно право. След напрегната размяна на реплики с родителите си тя ме последва до тротоара.

И сега, макар и трудно, се опитваше да ми каже нещо.

— Защо? — попитах я. — Има ли нещо, което родителите на Кори не са знаели?

Тя удари седалката с юмрук, буквално се бореше с напиращите сълзи. Сякаш две трети от нея бяха съсипани от мъка, а една трета се ядосваше на нещо конкретно.

— Предупредих го — каза. — Наистина го предупредих.

— Джес? Какво се опитваш да ми кажеш? Знам, че ти е трудно, но трябва да ми разкажеш всичко.

Тя изпъна гръб и избърса сълзите си. По опакото на ръката й остана тъмна черта от размазания грим и тя разсеяно я изтри в коляното на раздърпаните си джинси.

Бе привлекателно момиче, макар и не по традиционния начин, типичен за „Сейнт Катрин“. Русата й коса беше подстригана късо над ушите, носеше потник с тънки кожени тиранти върху него, в комбинация с черни ботуши до средата на прасеца. Изглеждаше по-скоро като рокерка, отколкото като мажоретка.

— Кори нямаше намерение да ходи дори в колеж — каза тя. — Планирахме да пътуваме през есента. Сещаш се, Франция, Италия, разни такива. — Тя завъртя длан във въздуха, сякаш смяташе това за пълна лудост от днешна гледна точка.

— Какво общо има това със случилото се? — Не бях споделял с нея никакви подробности около убийството на Кори, но тя сякаш приемаше, че са му сторили нещо ужасно. И не грешеше.

— Заклех се, че никога няма да кажа и думичка — каза тя, докато мачкаше и усукваше салфетка между пръстите си. Усещах, че е на път да изплюе камъчето, затова просто седях и чаках.

Тя внезапно се наведе напред и измъкна сребрист телефон от задния си джоб. Очаквах да се обади на някого, но вместо това тя влезе в интернет и отвори някаква уебстраница.

— Ето. — Тя пусна телефона на седалката помежду ни. — Не съм казала и думичка, нали?

Взех телефона и видях, че е отворила някакъв уебсайт на име randyboys.com. И по-точно профил на Кори Смит — или Джереми, както се наричаше там. Плъзнах страницата надолу и видях, че имаше и снимки — Кори, гол до кръста; по бельо; чисто гол, със затъмнено лице. В описанието се казваше, че е на разположение единствено на повикване, без преспиване, без пътувания извън града. И без неделя, забелязах.

— Казаха ми, че си неговата приятелка — обърнах се аз към нея.

— Ами… да… — Джес въздъхна насмешливо през сълзи. — Имам предвид… господин и госпожа Смит са суперготини и прочее. Просто не подозират нищичко за цялата тази гей работа. Още по-малко пък… — тя кимна към телефона, без да го поглежда — … за това.

— Знаеш ли нещо за мъжете, с които Кори се е срещал? — попитах. — Имаше ли редовни клиенти?

Тя вдигна ръце и сви рамене.

— Той просто казваше, че са извратеняци и педофили. Мъже с пари, предполагам.

— Знаеш ли къде се е срещал с тях?

— Където пожелаят — отвърна тя. — В хотел, в парка, край реката…

Тя забели очи, сякаш си припомни мъчителния факт, че приятеля й вече го нямаше. После сълзите й отново потекоха.

— Казах му да внимава. Повтарях му го, но той не ме слушаше. Този задник!

Подадох на Джес последната си салфетка и я оставих да си поплаче. Не можех да разтълкувам гнева й по друг начин, освен като вид защитна реакция срещу опустошителната й мъка. Доколкото можех да преценя, тя ми казваше всичко, което знаеше за Кори.

И ако имах късмет, току-що ми бе дала и мъничко информация за убиеца му.