Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (58)

54.

Телата били открити от домашна помощница, когато дошла на работа в понеделник сутрин. По-късно бе установен и часът на смъртта — около десет вечерта, събота, което означаваше, че тези жени са лежали мъртви в дома си цели трийсет и шест часа. Лоша новина за разследването. Тръгнах натам веднага щом ми се обадиха.

Адресът бе къща с розова тухлена фасада на „Кеймбридж Плейс“ — заможен, но пренаселен квартал в Джорджтаун. Но въпреки това нямаше никакви сведения за писъци или каквито и да било други нередности.

— Няма признаци за влизане с взлом — каза ми Ерико Валенте на входната врата. — Освен това алармената система е била изключена. Изглежда е бил поканен да влезе.

— Има ли камери в квартала?

— Да. Частна охранителна фирма — отвърна той. — В момента преглеждаме записите.

Болшинството от градските полицейски камери във Вашингтон обикновено са запазени за районите с най-висока престъпност. Иронията бе в това, че тези две убийства сега поставяха Втори участък, който е в Джорджтаун, наравно с което и да било друго място в града, едно към едно.

От антрето на къщата последвах Валенте нагоре по стълбите, към местопрестъплението — голяма спалня на втория от три стажа. Жертвите в този случай бяха майка и дъщеря, Сесилия и Кийра Уитли, на възраст съответно четиресет и три и деветнайсет. Госпожа Уитли бе разведена, но бившият й съпруг все още живееше във Вашингтон, където бяха отгледали две дъщери. Кийра имаше сестра близначка, приета в Калифорнийския университет в Санта Барбара.

Сега семейство Уитли бе намалено наполовина.

На влизане в спалнята видях първо майката. Беше просната върху бледорозовите чаршафи на огромното неоправено легло. Завивките лежаха захвърлени на пода.

Дъщеря й се намираше върху дебело тапицирана лежанка, с лице към майка си. Отпечатъците върху килима подсказваха, че канапето бе преместено на това място съвсем наскоро.

И двете жертви бяха високи, привлекателни жени, с издайнически следи, че някога са имали дълги руси коси. Всъщност изглеждаха почти еднакво. Още две кукли за Барби убиеца. Ако съществуваше някакво съмнение по въпроса, характерният стил при работата с ножа го отхвърляше. И двете жени имаха прободни рани от лявата страна на гърдите, по корема и дясното бедро, близо до бедрената артерия. Около всяко от телата — съответно на матрака и канапето — имаше голямо тъмно петно от засъхнала кръв.

— Проклетият кучи син — каза Валенте. — Просто убива за удоволствие.

Случаят изглеждаше точно такъв. Нямаше следи от сексуално насилие или обир. Синята кожена чантичка на госпожа Уитли лежеше закопчана на скрина до прозореца, а тежките диамантени обеци на ушите на Кийра си стояха непокътнати.

Възрастта очевидно също не беше фактор за този човек. Проявяваше постоянство единствено за фигурата, серийните удари с ножа и разбира се, отрязаната коса. Коса имаше буквално навсякъде — полепнали с кръвта кичури по мебелите, на купчинки по пода, както и безброй отделни косми по самите жертви, от глава до пети. Отдавна не бях присъствал на толкова странна сцена от местопрестъпление.

Но беше ли някой от тези детайли по-важен от друг? Този човек даваше израз на нещо, в това нямаше никакво съмнение. Може би съживяваше някаква своя фантазия — отново и отново.

Вероятно тези жени заместваха някоя друга, помислих си. Някоя друга жена, на която той искаше да даде урок, но не можеше. Мъртвата му майка, може би. Или някоя бивша. Все още не виждах ясно отговора, но някъде дълбоко в съзнанието си усещах, че този въпрос ме води в правилната посока.

Кой бе този човек — и кого се опитваше да убие отново и отново?