Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (25)

21.

Срещата на Крийм с неговия адвокат по наказателно право бе насрочена за девет и половина същата сутрин. Той се появи в кантората „Шуман и Пейс“ на Ел стрийт малко след десет.

— Илайджа — каза Бил Шуман и заобиколи бюрото си, за да се здрависа с него. Изчака няколко секунди, за да даде възможност на Крийм да се извини за закъснението си, но Крийм само кимна. Вероятно щяха да го таксуват и за изгубеното време, така или иначе.

— Заповядай, седни — покани го адвокатът.

— Не бих отказал.

Той се настани на тапицирания с туид диван до вратата, вместо на кожения офис стол до бюрото на Шуман. Адвокатът изглеждаше леко объркан, но не каза нищо, а седна обратно на мястото си и започна да разлиства папката пред себе си.

— Кажи ми го направо, докторе. Колко живот ми остава? — попита Крийм.

— В добро настроение си — каза Шуман.

— Току-що правих секс, ако те интересува.

Адвокатът му го погледна с изражение на границата между обидата и завистта. Поглед на мъж, комуто рядко се удаваше подобна възможност.

— Както и да е — продължи Шуман, — работим по въпроса. Лу Каръл пристига от Ню Йорк като втори адвокат, а аз вече съм уговорил двамата най-добри съдебни консултанти за това дело.

— Добре, хубаво — отвърна Крийм. — Много ли имаме за обсъждане? — Сега, когато Джоши бе хвърлил ръкавицата с такава решителност, имаше много по-интересни неща, за които да мисли.

— Ами… да — каза Шуман. — Разбира се. Илайджа, трябва да се концентрираш. Ако искаш да получиш защита, равностойна на парите, които плащаш…

— При осемстотин двайсет и пет долара на час, не знам дали това е възможно — отбеляза Крийм.

Шуман повиши глас:

— … ще се наложи да присъстваш. И нямам предвид само физически. Сега… това обвинение в сводничество е обречено на провал, но аз искам да поговорим за обвинението в порнография. Точно там нещата започват да стават доста по-лепкави.

Крийм искаше да вметне „буквално“, но реши да държи езика си зад зъбите.

— Най-лошият сценарий би бил ефективна присъда — каза Шуман. — Пет години за притежание или до петнайсет, ако областният прокурор заговори за дистрибуция. Следиш ли ми мисълта?

— Кога очакваш да насрочат делото? — попита Крийм. Първият му сериозен въпрос.

— Четвърти юни — отвърна Шуман, — освен ако не успея да склоня прокурора за нещо по-апетитно.

— Като например?

— Ами например споразумение за признаване на вина срещу по-лека присъда.

— Не — каза Крийм.

— Илайджа, поне изслушай възможностите…

— Не. — Крийм стана и отиде до прозореца. — Няма да приема споразумение. Ще чакам делото. Ти просто си върши проклетата работа.

— Аз върша проклетата си работа — отвърна Шуман, проявявайки характер за пръв път досега. — Не разбирам. Защо не…

Той внезапно замълча и наведе глава.

— Майчице мила… моля те, не ми казвай, че…

Шуман се изправи и застана до Крийм, който стоеше загледан в трафика по Ел стрийт. Когато отново заговори, го стори с ненужен шепот.

— Илайджа, моля те, кажи ми, че не планираш да извършиш някоя глупост, като например да напуснеш страната. Поне толкова ми кажи, моля те.

Крийм отново се усмихна и погледна Шуман изпитателно. Може би този силно стресиран човечец бе по-умен, отколкото изглеждаше.

— И защо ми е да го правя. Бил? Най-добрият адвокат в града работи за мен.