Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (103)

99.

Няколко часа по-късно доктор Крийм излезе от таксито пред къщата в Нюпорт. Шофьорът извади куфара му от багажника, нарече го „госпожо“, пожела му лека нощ и потегли.

Дотук добре.

Къщата тъмнееше, но той бе взел един от ключовете на Миранда. Отключи двукрилата входна врата и се качи в просторното фоайе, което стигаше до средата на къщата. Това бе един от онези имоти е осем спални и дванайсет бани, които тук наричаха „къщичка“. Типично за белите богаташи.

Абсурдна история всъщност. Миранда си беше богата като Крез много преди двамата да се срещнат. Родителите й — в Прованс за сезона — разполагаха с някакво бездънно богатство, обвързано с половин милион акра захарна тръстика в Хаваи и Австралия. Само акционерните опции на Миранда струваха сто милиона. Тя може и да не се бе омъжила за Крийм заради парите му, но със сигурност се развеждаше заради тях. Последните шест месеца я бяха превърнали в отмъстителна и алчна кучка. Нея и нейните два малки клонинга. Тези отношения не можеха да бъдат запазени и нямаше смисъл да се опитва.

Точно обратното всъщност.

Този път Крийм си спести носталгичната обиколка и влезе направо в така наречената „Синя стая“ на третия етаж. Любимата спалня на Миранда. Той самият бе отсядал тук няколко пъти. Дори бяха заченали Клои в тази спалня, на старинното легло от деветнайсети век.

Крийм реши да се преоблече точно в тази стая.

Свали маската, роклята и проклетото стягащо бельо и внимателно ги сгъна върху леглото. В куфара му имаше още две такива маски, опаковани в найлон на мехурчета, за двудневното му пътуване с автобус до Маями.

После извади от собствените си дрехи и бързо се преоблече. Взе и три чифта стоманени белезници, ролка черно опаковъчно тиксо, както и малка, запечатана бутилка хлоралхидрат.

Крийм взе един стол с висока облегалка от масата в ъгъла и го отнесе до пространството под прозореца до леглото. Всичко беше планирано. Миранда щеше да си замине последна, но преди това щеше да получи най-зрелищното представление в живота си.

Единственото нещо, което задържа у себе си, бе скалпелът. Плъзна го внимателно в задния си джоб, застана до прозореца и погледна навън.

Оттук се виждаше посипаната с бял чакъл алея, която опасваше къщата и продължаваше към задния двор. От Миранда и момичетата нямаше и следа, но във фоайето имаше местен вестник, разтворен на програмата за кината. Вероятно нямаше да се бавят много.

Докато стоеше до прозореца и оглеждаше задния двор на къщата, нещо внезапно привлече вниманието му. Някакъв проблясък или движение, отразено в стъклото. Той рязко се обърна и на фона на светлината от коридора видя висок мъжки силует в рамката на вратата на спалнята.

— Илайджа Крийм? — каза мъжът. — Трябва да дойдеш с мен. Арестуван си.

Крийм все още не можеше да различи лицето, но веднага разпозна дълбокия мъжки глас.

Това бе новият му най-добър приятел, Алекс Крос.