Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (95)

91.

— Алекс, къде си, по дяволите? — извика Хайзенга в слушалката. Прибирах се вкъщи от Шести участък, когато получих обаждането.

— Съжалявам, изникна проблем у дома.

— Имаме нужда от теб. Веднага.

— Какво се е случило? — попитах.

— Шийла Бишъп, снощната дама на доктор Крийм. Открита е мъртва в апартамента си.

Новината щеше да ме раздруса още по-здраво, но вече бях вцепенен почти напълно. И все пак това бе още един юмрук в лицето, за капак на всичко останало.

— Крийм арестуван ли е? — попитах.

— Не — глухо отвърна Хайзенга. — Това е поредният камък в градината ни. Кучият син е изчезнал.

Това ме събори. Скочих върху спирачката насред Ди стрийт и отбих встрани.

— Изчезнал? Как е възможно това? Следим го плътно от вчера.

— Измъкнал се е от задния двор на къщата си, както изглежда — каза тя. В гората, а оттам — един бог знае къде.

Веднага се сетих за Джери Доил. Той обсъди надълго и нашироко как екипите за наблюдение на Крийм са недостатъчни — и се оказа прав.

Спомних си, че къщата му граничеше с парка „Гловър Арчболд“, който се простира от „Кътидръл Хайтс“ чак до Потомак. Наблюдавахме предната част на къщата, но нямаше начин да покрием напълно цялото открито пространство откъм задната част. Идеалната дупка в мрежата ни. Толкова поне знаехме — вече.

— Обявен е за издирване, но междувременно искам ти да отидеш до апартамента на Шийла Бишъп.

Тя ми даде адреса на „Логан Съркъл“. Не беше въпрос на избор. Ако исках да продължа да ходя на работа, трябваше да отида.

И все пак, когато приключих разговора си с Хайзенга, продължих към къщи. Протоколът да върви по дяволите. Трябваше да нагледам и семейството си.

Всъщност Бри ме насърчи да отида, когато се видяхме. Двете с Нана седяха като залепнали до домашния телефон в очакване на обаждане от Стефани, докато Бри поддържаше контакт по мобилния си телефон с районните участъци, болницата и „Хауърд Хаус“. Децата бяха при леля Тия, а при нужда можеха да останат да преспят там.

— Отивай — каза тя. — Ако има новини, веднага ще ти звънна. Сампсън и Били обикалят квартала с колата и се оглеждат. По-късно можеш да ги смениш.

— Ти добре ли си? — попитах.

— Не — отвърна Бри. — Но какво от това? Просто отивай.

Погледнах към Нана, която бе сключила длани под брадичката си. Не знаех дали се молеше, или просто размишляваше, но тя също не изглеждаше добре.

Целунах и двете за довиждане и излязох през задния двор.