Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (26)

22.

Следобед, на брифинга на отдел „Тежки престъпления“, старши полицай Хайзенга взе думата и ни уведоми, че ръководството одобрява всички молби за извънредна работа до второ нареждане.

Последва взрив от аплодисменти — полицаите често работят в извънработно време, когато нещата станат напрегнати, каквито бяха напоследък. Но разбира се, по-добре е това да влиза в работното време.

— Нека предположа — измърмори някой зад мен. — „Ал Айла“.

Само няколко месеца по-рано Вашингтон понесе няколко тежки удара от терористична организация, базирана в Саудитска Арабия, известна още като „Семейството“. Както кметът, така и началникът на полицията понесоха множество упреци за лоша организация и бавни реакции по време на кризисната ситуация.

Единствената положителна последица от всичко това несъмнено бе фактът, че вече разполагахме с ресурси, които улесняваха работата ни. Патрулните екипи около Джорджтаун се удвоиха през деня, а нощем, ако се наложеше, се утрояваха. Бе създадена специална „гореща“ телефонна линия за сигнали на граждани, а кварталните ни информатори бяха на улицата всеки ден.

Част от това със сигурност разширяваше обсега на разследването, но същевременно предизвикваше неизбежната обществена критика, която получавахме, независимо от положените усилия.

Всяко от трите убийства вече имаше назначен главен детектив, който ръководеше пълен екип от следователи. Аз щях да снова между трите, заедно с всички служители, които при нужда бих могъл да измъкна от различните участъци. Хайзенга се радваше, че работех със Сампсън по издирването на бебето Райли, тъй като „Тежки престъпления“ в момента изнемогваха. Казано накратко — докато тези три случая бяха събрани заедно под един чадър, аз бях човекът, който държеше чадъра.

Когато Хайзенга ми преотстъпи подиума, започнах със снимките на трите жертви от моргата, които показах на аудиторията върху екрана на стената. Не бяха приятна гледка, но моята цел в момента бе да очертая границите между отделните случаи.

— Това са официалните снимки в хронологичен ред, от ляво надясно — казах аз на всички присъстващи. — Аутопсията поставя смъртта на Кори Смит двайсет и четири часа след тази на Елизабет Райли и четиресет часа след тази на Дарси Викърс.

Някои от присъстващите започнаха да си водят записки. Други просто гледаха и слушаха, попивайки подробностите, както обикновено правя и аз самият.

— Извън въпроса с момента на смъртта — продължих аз — разполагаме с доста сходства, но предимно по двойки. Почти нищо от онова, което съм открил досега, не пресича едновременно и трите случая. Две от жертвите са били наръгани с нож например — макар че дори и тук има разлики: раните на госпожица Викърс са били фатални, докато при господин Смит това се е случило след настъпването на смъртта. И в двата случая е използвано тясно острие, но не едно и също. Две от тези жертви са жени. Две са били открити в Джорджтаун, макар че не знаем със сигурност откъде точно Смит е бил хвърлен в реката, така че първоначалното местопрестъпление остава в неизвестност.

Началникът на нашия клон от отдел „Убийства“, Франк Салазар, ме прекъсна с въпрос най-вероятно въпроса, който всички си задаваха.

— Алекс, знам, че все още сме в сферата на хипотезите, но каква е твоята най-груба хипотеза? Колко извършители предполагаш, че търсим?

Замислих се за секунда. Краткият отговор бе: „Ще ми се да знаех, по дяволите!“.

— Ето къде е проблемът — казах. — В момента няма сценарий, който да не оборва логиката или поне вероятните възможности. Никога досега не сме имали подобен случай от гледна точка на географията и времевата рамка. Но ако трябва да отговоря, бих казал, че почти изключвам вероятността убиецът да е един. По-големият въпрос, който си задавам, е дали нашите извършители действат независимо един от друг, или не.

Аудиторията изглеждаше разочарована. Хората както вътре, така и извън управлението — с нетърпение очакваха отговори. Но при оскъдната информация, с която разполагахме, все още действахме на сляпо и с трите убийства.

Междувременно, докато говорех, усетих как телефонът ми вибрира — веднъж, два пъти, трети път в бърза последователност. Веднага щом Хайзенга пое част от въпросите, извадих телефона си и проверих съобщенията. Всичките бяха от Сампсън — две гласови и едно текстово. Приех го като добър знак.

Тъй като все още бях в съвещателната зала, първо проверих текстовото съобщение и естествено, беше точно това, на което се надявах.

Алекс — вързопът е намерен. Обади ми се. Незабавно.