Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (92)

88.

Сега, когато вече имахме основен заподозрян, Илайджа Крийм бързо се превърна в обект за наблюдение от Главното полицейско управление. На този етап капитан Д’Аурия възлагаше задачите, а моята бе да поема смяната за наблюдение пред дома на Крийм през нощта, независимо дали той си бе вкъщи, или не.

Когато в осем вечерта се явих да поема щафетата от първата смяна, от командния център ме уведомиха, че Крийм е излязъл около седем и половина, облечен в смокинг. Автомобил от фирма за транспортни услуги го оставил пред частен дом на Кю стрийт в квартал „3000“, един от най-скъпите райони в Джорджтаун. След проучване на събитието бе потвърдено, че става въпрос за благотворителна вечеря в помощ на лечението на детски диабет.

Звучеше приемливо. Не можех да си представя, че доктор Крийм би бил посрещан с отворени обятия на светски събития, освен ако не си плащаше, за да присъства.

Партньорът ми за нощната смяна бе Джери Дойл, дебеловрат детектив от Втори участък. Според Сампсън прякорът на човека бил Устата, а аз веднага разбрах защо. Започна да се оплаква още в първите пет минути.

— Какво изобщо правим тук? — каза. — Крийм е излязъл, а ние седим и трупаме камъни в бъбреците, докато той се забавлява с богаташите, яде хайвер или каквото там друго. Аха, страхотна работа вършим, няма що.

— Е… — казах аз и спрях дотам.

— Да не говорим, че ако ще вършим това, трябва да го правим, както си му е редът — продължи Дойл. — Началството вика хора от всички възможни отдели в извънработно време, а мен ако питаш, пак не успяваме да следим този човек както трябва. Искам да кажа, че ако аз бях на негово място и исках да се измъкна, щях да го направя, сигурен съм.

— Безспорно — отвърнах. — Не помня някога да е имало такъв недостиг от хора в разследващите екипи.

— Което ме подсети… мислех, че си временно отстранен от работа — продължи Дойл. — Искам да кажа… не че те съдя, просто съм малко изненадан да те видя тук.

Нямах особено желание да обсъждам ситуацията си с Устата, затова предимно слушах. Часове наред. Дойл сякаш не забелязваше, че не говоря.

Най-после, около полунощ, получихме сигнал по радиостанцията, че Крийм се е раздвижил. Бе напуснал вечерята заедно с непозната жена и вероятно се прибираше вкъщи.

— Това майтап ли е? — каза Дойл. — Имам предвид… той знае, че следим всяка негова крачка, нали? И е забърсал жена, която ще доведе тук?

Кимнах.

— Мисля, че това е част от цялото представление.

Крийм не правеше нищо без причина. Опитваше се да натрие свободата си в лицата ни, нали? Нищо че само порнографските обвинения бяха достатъчни да го изпратят в затвора. Междувременно щеше да ни разиграва до последно.

Десет минути по-късно на улицата се появи черна лимузина, която спря на алеята пред къщата. Униформеният шофьор излезе от автомобила, но Крийм го изпревари и лично помогна на дамата си да слезе от колата. Лампата на верандата хвърляше оскъдна светлина, колкото да видя, че жената е висока, руса и — доколкото можех да преценя точно по вкуса на доктор Крийм.

Повече не можех да стоя безучастен.

— Какво правиш? — попита Дойл, когато посегнах към дръжката на вратата си.

— Каквото мога — отвърнах и слязох от колата. Тръгнах напряко през моравата, за да пресрещна двойката на плочника пред къщата.

— Извинете — извиках.

Жената се сепна и улови Крийм за лакътя.

— Всичко е наред — каза й той. — Това е един от полицаите, за кои то ти разказах. Шийла Бишъп, запознай се с детектив Крос. Дошъл е да се увери, че няма да те накълцам на малки парченца.

Жената забели очи, без да пуска ръката на Крийм. На пръста й висеше чифт сандали на висок ток, а тя носеше дълга рокля от блещукаща материя, която се диплеше около босите й ходила.

— Съжалявам, че ви стреснах, госпожице Бишъп казах, — но ще бъда много по-спокоен, ако не влезете в къщата. Бих искал да ви извикам такси, ако не възразявате.

— А аз бих искала да си гледате работата — отсече тя.

Крийм само се усмихна, сякаш великодушно ни оставяше да решим сами.

— Би трябвало да знаете причината, поради която сме тук — казах й. — Доктор Крийм е основен заподозрян за серия убийства в Джорджтаун. Вероятно сте чули за тях. Настоятелно ви предлагам…

Но госпожица Бишъп ме прекъсна:

— Във фоайето до входната врата има антична махагонова закачалка за връхни дрехи — каза тя и посочи към къщата.

— Моля?

— На горния етаж, вляво, е господарската спалня. Там Илайджа и Миранда държат колекцията си от керамика „Рокууд“. Освен това над леглото виси фантастична картина на Люсиен Фройд. Да продължавам ли?

Бях решил, че госпожица Бишъп се е почувствала неловко от присъствието ми, но се оказа, че съм сгрешил. Очевидно любовницата на доктор Крийм бе просто ядосана и нямаше търпение да влезе вътре.

Той бе заложил стръвта, а аз бях клъвнал, точно според очакванията му. Просто изумително.

— Не се тревожете, детективе — каза Крийм с твърде сладникава любезност. — Грешката ви е разбираема. Във всеки случай Шийла не би могла да бъде в по-голяма безопасност, щом вие и партньорът ви ще прекарате нощта отвън. Прав ли съм?

Той не изчака за отговор, а отключи вратата и пропусна госпожица Бишъп пред себе си. После се обърна отново към мен и прошепна:

— Ако това ще ви накара да се чувствате по-добре, ще оставя завесите разтворени — каза той и се усмихна.

После влезе вътре, затвори вратата и угаси осветлението на верандата.