Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (73)

69.

Крийм излезе от къщата, прекоси страничния двор и се шмугна през живия плет в имота на съседа Роджър Уетиг. Чувстваше се така, сякаш минаваше през огледало. Къщата от тази страна на плета бе цялата осветена, с мека златиста светлина, която струеше от огромните прозорци на двата етажа.

Всъщност самите Роджър и Анет Уетиг бяха като някаква изкривена огледална версия на семейство Крийм. Роджър бе двайсет години по-възрастен от Илайджа, а Анет почти десет години по-млада от Миранда — типичната съпруга трофей от Палм Бийч, подготвена да стане богата и самотна вдовица веднага след онзи негов неизбежен втори инфаркт.

Щом стъпи на дъсчената платформа около басейна на Роджър, Крийм влезе в ролята си. Затътри десния си крак след себе си и с ръка на тила измина с накуцване последните двайсет метра до една от задните врати на къщата.

Вътре се виждаше Роджър, който гледаше мач на „Маями Марлинс“ на огромен телевизор. Седеше с гръб към вратата, преплел пръсти върху плешивото си теме.

Когато Крийм почука по стъклото, Роджър едва не падна от креслото си.

— Ехо? — извика Крийм.

Роджър се вгледа в него с присвити очи, без да приближава.

— Кой си ти, по дяволите? — извика в отговор той.

Крийм махна с ръка към плажа.

— Току-що ме нападнаха — каза. — Бихте ли ми помогнали, моля ви?

Съдейки по вторачения поглед на Роджър, беше ясно, че той нямаше никаква представа кой се криеше зад маската. Просто някакъв непознат старец, който бе имал наглостта да бъде обран точно на неговата частица от Палм Бийч. Дори не се опита да прикрие раздразнението си, когато дойде по-близо.

— Почакай малко, имай търпение — каза той и набра някакъв код върху светещия цифров панел до плъзгащите се от тавана до пода щори. После дръпна едната и тя се отвори със свистене. Звукът от мача на „Марлинс“ бе усилен до последно.

— Райъс изглежда добре в началото на сезона…

— Искате ли да извикам полицията? — каза Роджър.

— Не — отвърна Крийм. — Няма нужда.

— Дали ще видим онзи стил на игра, познат от миналия сезон, тепърва ще се разбере…

— Ами… мога ли да ви помогна? — попита Роджър. — Ранен ли сте?

— Ранен? — попита Крийм. — Само чувствата ми, предполагам. Виж, можеше поне да се обадиш.

В далечината се чуваше гласът на Джош, който се смееше с ръка върху слушалката.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — недоумяваше Роджър.

— Замахване и пропуск.

— Аз съм, Роджър. Илайджа Крийм.

Това бе единственото забавление, което Крийм си позволи. Той извади пистолета иззад гърба си и простреля Роджър в лявата страна на гърдите, преди дори да се опита да избяга. Толкова по въпроса с втория инфаркт. Умря на място.

— Втори удар! Може би това не е паметната вечер на Хосе в крайна сметка.

Крийм прекрачи трупа на Роджър и продължи навътре в къщата. Беше идвал тук за някоя и друга бира, за някоя и друга вечеря и знаеше основното разположение. Господарската спалня бе на приземния стаж, в собствено крило вдясно.

Когато остави голямата всекидневна зад себе си, чу звука от друг телевизор, който Анет гледаше сама някъде там.

— Роджър? — извика тя точно когато Крийм отвори вратата на спалнята и стреля за трети път тази нощ.

Улучи я в рамото точно когато се опитваше да се измъкне от леглото. Следващият куршум прониза лицето й и тя се свлече на пода. Умря в пуловера „Далас Каубойс“ на съпруга си, с малки късчета памук между пръстите на краката си и с прясно лакирани нокти в червено.

Би му харесало да поработи с ножа — на Джош също вероятно, — но не и тази вечер. Нямаше смисъл да копира себе си и да привлича вниманието на полицията точно тук.

Той бързо изпразни чекмеджетата на Анет и прибра двете кадифени кутийки, които изпаднаха оттам. После изсипа дамската й чанта, взе портфейла, а после взе и портфейла на Роджър от високия скрин в дрешника.

Това бе достатъчно. Нямаше съществено значение дали беше пропуснал нещо, по-важно бе да побърза.

Но после, малко преди да стигне до вратата, любопитството му надделя. Той се обърна и се върна до Анет, просната върху леглото с широко отворени очи. Протегна ръка и с пръстите на ръкавицата повдигна подгъва на дрехата й, за да погледне.

Както и предполагаше, гърдите й имаха осезаема асиметрия, а белезите все още личаха от двете им страни. Роджър бе решил да спести пари от последното нещо на света, което изобщо си струваше да се спестява, и това си личеше. Какъв глупак.

Две минути по-късно Крийм отново крачеше по брега в северна посока, към паркинга, където бе оставил колата под наем.

— Това е, Джош — каза. — Готово. Приключвам за тази вечер.

— Все още не проумявам — отвърна Джош. — Какво се случи току-що?

— Е, да речем, че може да съм успял без чужда помощ да сваля цените на имотите в този малък участък от Златния бряг. Но знаеш ли кое е по-важното? Уверих се, че Миранда и момичетата никога няма да пожелаят да стъпят отново тук.

Не беше зле за няколко часа работа. Доктор Крийм се усмихваше зад маската.