Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (72)

9.

Парамедикът изскочи от линейката, преди още турбините да са забавили обороти; хвърли се към Тан’елкот направо през въздушната струя.

— Ранен ли сте, сър? — извика той, опитвайки се да надвика рева на турбините. — Нуждаете ли се от медицинска помощ?

— Да — отвърна Тан’елкот навъсено. — Но повече се нуждая от палмпада ти.

— Какво?

Тан’елкот стисна рамото на парамедика с гигантската си длан толкова неочаквано и мощно, че парализира волята на стреснатия мъж; той дори не се опита да помръдне, докато бившият император измъкваше палмпада от калъфката му. После Тан’елкот отблъсна мъжа назад и красноречиво му показа с поглед, че е по-добре да не се приближава.

— Видеовръзка — нареди той в микрофона. — Студия-две-пет-ренген-зулу-четири. Изпълнявай.

След миг върху малкия екран се появи похотливото налудничаво лице на Колбърг.

— Е?

— Нещата не са добре — изръмжа Тан’елкот. — На кой тъпанар сте поръчали тази задача? Едва не загинах — смъртната заплаха и за двамата не беше част от плана.

— Смъртната заплаха прави нещата да изглеждат убедително — каза Колбърг. — Не ме учете на това как работи развлекателният бизнес.

— Това не е развлечение.

— Разбира се, че е.

— Вашата некомпетентност едва не унищожи целия…

— Но сработи ли? — прекъсна го Колбърг нетърпеливо.

— Слушате ли ме, или не?

— Само страхливците и слабаците се оплакват от неща, които за малко не са станали — обяви Колбърг. — Той идва ли?

От ярост на Тан’елкот му се набръчка плътта покрай очите; той самият неведнъж беше правил подобни констатации в миналото и сега установи, че изобщо не е толкова приятно да ги чува от някой друг.

— Да — каза той бавно. — Каин идва.