Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (65)

2.

Ейвъри Шанкс беше обгърната от топлина; изпитваше удоволствие, каквото някоя друга жена би определила като сексуално. Докато гледаше прекрасните светли къдрици на дъщерята на Карл, сякаш я обземаше някаква благост. Ако не внимаваше толкова, можеше и да започне да се усмихва.

Фейт седеше тихо и спокойно в кадилака й. Истерията, започнала почти веднага след отделянето й от Майкълсън, беше утихнала почти веднага след излитането им. Ейвъри оцени това толкова необичайно за шестгодишно момиче самообладание и реши, че в края на краищата кръвта си казва думата. Това момиче определено беше Шанкс.

— Аз ще те наричам Фейт — инструктира тя детето, — а ти ми викай „гран маман“. Сега отиваме в Бостън, където ще живееш в подходящ дом, с подходяща прислуга, както подобава на един млад Бизнесмен. Разбираш ли ме?

Фейт я погледна със своите огромни, но съвсем не изплашени очи.

— Да, гран маман.

Тя даже повтори превзетата носовост на старинното френско произношение. Това дете беше необикновено схватливо… Но Ейвъри по навик, изработен с годините, запази строгото си изражение. Не трябваше да показва никакви признаци на топлота или слабост.

— Ти си много добре възпитана — отбеляза тя.

— Благодаря, гран маман.

Ейвъри се извърна от прозореца, чудейки се как може дивак от нисша каста като Майкълсън да възпита поне донякъде цивилизовано дете.

Помълчаха известно време.

— Гран маман?

— Да?

— Какво означава „остролика кучка“?

Ейвъри замижа с едното око, сякаш е сдъвкала страшно горчива таблетка, и стисна зъби за миг. После тънките й, почти невидими устни се изкривиха в нещо, близко до усмивка.

— Предполагам, че съм аз — отвърна тя. — Дай ръка.

Фейт се подчини и Ейвъри я хвана за дланта.

— Това са неподходящи думи за млада дама от кастата на Бизнесмените — каза тя и перна болезнено момичето с два пръста по опакото на дланта.

Фейт се стресна и очите й се насълзиха. Тя прехапа устни и си пое дълбоко дъх. Изглеждаше, че ще заплаче, но тя не го направи. След миг каза:

— Не бива да ме биеш.

— За една млада дама от кастата на Бизнесмените е неподходящо и да поучава своята гран маман.

— По-добре не ме бий пак — каза сериозно Фейт. — Мама иска да се държа добре, докато съм при теб. Каза ми да те слушам, докато тате не дойде за мен. Но ако ме нараниш, тя ще те нарани още по-лошо.

Така. Ето го първото ясно доказателство за вероятно неизлечима травма, нанесена на детето от безотговорните му възпитатели. Ейвъри тихичко въздъхна и кимна.

— Първо — заяви тя, — човекът, когото наричаш „тате“, не ти е баща. Той — ако изобщо има някакви законни отношения с теб, което е съмнително — ти е пастрок.

— Знам това — изрече Фейт презрително. — Да не мислиш, че това е тайна? Знам всичко за това.

— Наистина ли? — Онзи кисел вкус отново се върна в устата на Ейвъри. Тя тайно се бе надявала да съобщи на детето за истинския му произход и за това как Майкълсън е убил истинския му баща.

— Разбира се. Мама няма тайни от мен. Няма как.

— Е, добре. Във всеки случай мъжът, когото наричаш „тате“, няма да дойде за теб — продължи Ейвъри. — Честно казано, ти никога вече няма да го видиш освен в съда или може би в мрежата. Не го очаквай и няма да бъдеш разочарована. Майка ти е встъпила с този човек в криминален заговор за лишаването ти от наследствени права. Затова нейните желания и намерения не играят никаква роля в случая — тя се е отказала от родителските си права. Разбираш ли това? Те искат да те наранят. Те не те обичат.

Единственият отговор на Фейт беше безмълвен поглед.

Ейвъри отново въздъхна.

— Разбирам, че тези истини може да ти звучат жестоко, но истината обикновено е болезнена, Фейт. Осъзнаването на това е първата крачка към порастването.

— Ти си тази, която нещо не разбира — отговори Фейт безгрижно. — Мама в момента е с мен. Мога да почувствам колко много ме обича. А тате ще дойде за мен. Ако ме нараниш, тате ще те нарани дори по-лошо, отколкото мама. Той е гаден кучи син, това е. — Тя изрече тези думи със суха, детинска невинност, явно цитирайки хлевоустия си пастрок, без да разбира истинското значение на думите си. — Той ще те разкатае.

Ейвъри пак почувства киселия вкус и каза:

— Подобни заплахи са неприлични. Знам, че ти си… ощетена… заради това, че си била принудена да живееш с Актьори, но имай предвид, че в реалния живот нито един от родителите ти не може да ми причини и най-малка неприятност. Да настояваш, че твоята гран маман трябва да се притеснява от някое от тези създания от нисши касти, означава да се отдадеш на фантазии, което за един Бизнесмен е не само неприлично, но и опасно. Никога повече няма да повтаряш тези нелепи заплахи и никога няма да споменаваш тази вредна фантазия, че все едно имате някаква — тя отвратено изви устни — умствена връзка със своята майка. Трябва да изоставиш тези детински идеи и да се подготвиш да навлезеш в светлото ежедневие на Бизнесмените. Разбра ли ме, Фейт?

— Да, гран маман.

— Добре. Дай ми ръката си.

Фейт й протегна ръката си с такава готовност, че Ейвъри импулсивно реши да я стисне, вместо да я плесне.

Кръвта ще си каже думата в края на краищата.