Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (109)

6.

Гибелта на Каин се спря и погледна към него през рамо.

— Какво имаш предвид?

— Някога замислял ли си се какво ще ти струва унищожението ми?

— Хари, Хари — пропя Гибелта на Каин, — не смяташ ли, че вече мина времето, когато можеше да очакваш да приемам заплахите ти на сериозно?

— Това не е заплаха, хлапе. Вярно, да приемем, че съм ти отнел родителите. Ти ми отне съпругата и ще бъдеш свидетел на смъртта ми. Все тая — рече той, повдигайки едното си рамо. — Квит сме. Всъщност не ми пука; и без това вече съм мъртъв. Но как ще живееш с онова, което ти си сторил?

— Какво съм сторил? — Гибелта на Каин изсумтя. — Спасих света от Врага Божи.

— Хлапе, хлапе. — Хари изкопира точно тона му. — Нищо не си спасил. Когато двамата с Гарете успяхте да убиете Шана, ти затри цялата Анханска империя. И Манастирите, и Липке, и Кор, че и Пакула. По това време догодина почти всички на този континент ще бъдат мъртви.

— Това е абсурдно.

— Как ли пък не. Според теб, идиот такъв, какво правеше тук Палас?

По гърба на Гибелта на Каин полазиха тръпки.

— Говориш за болестта на вицекрал Гарете — с която е заразил нехората.

— Ти си знаел?

Гибелта на Каин срещна удивения поглед на Хари и си помисли: Добре. Най-после успях да го впечатля. Искаше му се да може да се наслади на момента; искаше му се да отговори хладнокръвно „Знам много неща“, както отговарят магьосниците от приказките.

Вместо това стомахът му се сви и той успя да произнесе единствено:

— Да.

— По дяволите, хлапе. — Хари поклати глава, присвивайки невярващо очи. — По дяволите, а аз смятах себе си за безкомпромисен. Значи всичко започна от Гарете, а?

Гибелта на Каин поклати глава.

— Всичко започна с теб. С Крийл.

— Какво ти каза Гарете?

— Той… каза, че се нарича хр… хр…

— ХРВП — помогна му Хари. — Точно така. И какво ти разказа старият Винс за него?

Гибелта на Каин внезапно усети как въздухът под навеса се сгъстява — гъст като вода, гъст като яхния; едва успяваше да го поеме с дробовете си.

— Достатъчно — отвърна с тъничък гласец той.

— И въпреки това ти не се спря.

— Не разбирам.

— Гарете беше мъртъв. Аз бях в ръцете ти. Защо трябваше да умре Палас?

Гибелта на Каин си позволи една тъничка смразяваща усмивка.

— Причините са за невежите.

Но погледът на Хари остана твърд и неподвижен, докато Гибелта на Каин не погледна встрани.

— Бих могъл да отговоря: защото реших, че може да те спаси — рече той. — Бих могъл да отговоря, че съм сключил сделка от името на Манастирите, която трябва да се спази. Но нищо от това няма да е истина. Истината е по-проста и много по-сложна: тя беше убита, защото ти я обичаше, а аз исках да те наблюдавам, докато я гледаш как умира.

Хари кимна, намръщи се, сякаш разбираше и можеше да уважи подобно желание, но след това отново присви очи.

— Някога задавал ли си си въпроса защо Гарете искаше да я види мъртва?

— Той каза… каза, че тя ще защити елфите от болестта.

— Не само елфите.

Мравучкането по гърба му заплашваше да премине по цялото тяло.

— Вицекралят ме увери, че хората не са в опасност…

— Хората. Да. — Устните на Хари потрепнаха в бледо копие на вълчата усмивка на Каин. — Просто трябва да си спомниш, че за Гарете хора означава артанци.

Гибелта на Каин усети как в стомаха му започна да се заформя ледена топка.

— Ето един въпрос. Гарете те ваксинира, нали? Вероятно е ваксинирал и повечето хора в Трансдея: те взимат едно черно нещо, притискат го към рамото ти и дърпат спусъка, а то издава един звук, подобен на пссст. Получи ли го?

— Да… да, получих. Както и персоналът на посолството, и много от миньорите и работниците на гарата…

— Ти си днешният печеливш, хлапе. Първа награда: място на първия ред, откъдето да наблюдаваш края на света.

— Той каза… каза, че това е просто предпазна мярка…

— И понеже целият му персонал идва от онзи свят — моя свят — и той разполага с всякаква интересна технология, ти реши, че той е наясно какви ги плещи.

— Аз… — Гибелта на Каин затвори очи. — Да.

— Това ви е проблемът на нас, смотаняците, които се смятате за образовани — рече Хари с брутално подигравателен тон. — Винаги си мислите, че ако някой говори на вашия език, той не е тъпанар. Само че той беше тъпанар, какъвто си и ти, защото реши, че той не е.

Гибелта на Каин откри, че не знае какво да отговори.

— Вирусът е пуснат в Анхана — рече Хари. — Затова Палас дойде тук. Гражданите са започнали вече да се разболяват. Хората. Вече умират. Убиват се един друг. Заключват се в къщите си, пламнали в треска, защото вече са толкова полудели, че смятат, че всички са хукнали да ги убиват. Шана, Палас, тя беше единствената надежда за хората на този континент — и може би в целия свят. Ти я уби. Поздравления. Сега можеш да гледаш как всички останали умират.

Гибелта на Каин протегна ръка и пипнешком награби шепа платно, за да се задържи изправен.

— Да гледам… — промърмори той.

— Естествено. Точно това ти е направило онова черно съскащо нещо. Ти няма да се разболееш. Имунизиран си, също като мен. Късметлия, а?

— Лъжеш — промърмори Гибелта на Каин. Не му хареса как прозвуча, затова го повтори по-силно: — Лъжеш. Измисляш си.

Разбира се, че лъжеше — не беше ли това някогашният Каин? Гибелта на Каин го измъчваше от дни и само така сакатият можеше да си отмъсти на своя мъчител: чрез тази глупава злобна лъжа.

— Да, добре, естествено, че лъжа — отвърна Хари, продължавайки да се усмихва хищнически. — Ти си човекът с умствените сили — използвай ги, тъпо копеле такова.

— Не е нужно — рече твърдо Гибелта на Каин. — Очевидно е, че лъжеш; защо й е на Кралицата на актирите да помага на хората от Анхана?

— Може би защото изобщо не е Кралица на актирите, мамка му! Може би защото през всичките тези години Църквата просто разпространяваше лъжи за нея. Може би защото й пукаше за всяко живо същество, дори за безполезните тесногръди смотаняци като теб.

Едва тогава Хари го погледна: огледа го изпитателно от глава до пети и обратно, сякаш преценяваше всяко негово качество, видимо или не. След това каза:

— Когато те направиха монах, ти се закле. Закле се да подкрепяш и защитаваш Бъдещето на човечеството до последния си дъх. И ето как изпълняваш клетвата си. Ти ги уби. Всичките. Затри цялата шибана човешка раса само защото искаше да ме нараниш.

Гибелта на Каин сграбчи платното с двете си ръце; стомахът му се бунтуваше и жлъчка опари гърлото му.

— Ти също се закле — изрече той с отчаяна настойчивост. — И погледни колко животи отне, колко страдания причини…!

— Ами да, нали сам го каза — отвърна Хари, свивайки рамене. — Аз съм Врагът Божи.