Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отвъдие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blade of Tyshalle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2015)
Разпознаване и корекция
Dave (2015)
Корекция
ИК „Колибри“

Издание:

Автор: Матю Удринг Стоувър

Заглавие: Острието на Тишал

Преводач: Васил Велчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Дедракс“

Главен редактор: Андрей Велков

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Росен Дуков

ISBN: 978-619-150-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3583

История

  1. — Добавяне

Осем

И настъпи денят, в който богът от прах и пепел надигна своя чук срещу тъмния ангел.

Той издигаше чука си постепенно и всеки етап беше съдбата на някого, на когото богът от прах и пепел прошепваше: „Направи това за мен и аз ще изпълня най-съкровеното ти желание.“

Всеки от избраниците отговаряше „да“ и така се въплъти чукът на Слепия бог.

1.

Абсолютно анонимен дигитализиран глас като с нож преряза неясната глъчка.

— Администратор Майкълсън.

Хари откъсна поглед от тефтера за автографи, който беше подписал, и видя собственото си отражение, четирикратно изкривено в огледалните шлемове на отряд социални полицаи.

Дъхът му секна.

В този момент успехът и славата на Каин изгубиха значението си; изгубиха значението си хилядите поклонници, тълпящи се около своя кумир в тази необятна затоплена зала; изгубиха значението си авторитетът на кастата на Администраторите и статусът на управител на Студията; изгуби значение всичко над фундаменталните основи на личността му. А под тях той беше просто Работник.

Всеки Работник знае, че евентуален проблем със сопитата би бил последният проблем в живота му.

— Администратор Хари Капур Майкълсън. Вие сте арестуван.

Поклонниците отстъпиха назад, мърморейки и разменяйки си разтревожени погледи. Хари не можеше дори да разбере кой от сопитата говори с него.

Изложбената зала около него заедно с всички плакати и фенове сякаш се сплеска като двуизмерен евтин плакат; само сопитата запазиха плътността си. Глъчката от гласовете и музиката и гръмките обявявания от високоговорителите се сляха в жужене, все едно муха е затворена в черепа му.

Хари гръмко се изкашля. По какво обвинение? — искаше да попита, но думите заседнаха в гърлото му като къс полусдъвкано месо. Той не се съпротиви, докато един от сопитата завързваше китките му с пластмасови белезници. Двама го държаха за ръцете, а трети стискаше приготвена шоковата си палка.

Последният протегна към него палмпада си.

— Къде е това дете?

На екрана се виждаше ярка бодра снимка, която Хари веднага разпозна: снимката за спомен от посещението на Екзозеума преди година.

— Фейт? — попита той глупаво. — Тя е тук…

В следващия момент стисна зъби така, че му закънтяха ушите.

Беше организирал срещата с поклонниците си пред ДетЗоната — огромен комплекс от преплетени извити тръби и конзоли за игри, заемащ целия ъгъл на изложбената зала. Зоната гъмжеше от деца, наглеждани от възпитатели, така че родителите спокойно да могат да се забавляват на конвента. Фейт с още дузина деца беше на конзолата на „Обаждане до Незает“ — тя беше избрана за водеща, а половината от децата вече бяха отпаднали. Когато Хари вдигна поглед, отпаднаха още двама. Нищо чудно, тя бе много добра на тази игра.

Но онова, което бе накарало Хари да стисне зъби, беше висока и слаба жена с къса коса и брадичка като брадва. Стоеше до оградата около ДетЗоната; беше се озъбила — върху нормално човешко лице това би минало за усмивка. Тя наблюдаваше децата с очи, студени като охранителни камери. Носеше Бизнесменската си униформа, а около нея имаше четирима телохранители с емблемите на „Синтек“ върху ръкавите, които разбутваха тълпата.

Ейвъри Шанкс.

Сопито отново тикна палмпада към него.

— Къде е това дете?

— Попитай шибания ми адвокат — процеди Хари през зъби.

Но още не беше успял да довърши фразата си, когато Шанкс вдигна ръка към района на играта и трима от охранителите на „Синтек“ тръгнаха към входа на ДетЗоната.

— Шанкс! — изкрещя Хари. Ледената буца в гърдите му се беше превърнала в огън. — Остави я на мира! Остави я на мира, мамка му!

Той понечи да се хвърли към нея, но сопитата болезнено го сграбчиха за ръцете. Онзи с шоковата палка го ръгна в ребрата и Хари се принуди да спре; ако не го беше направил, Фейт щеше да види как сопитата го пребиват — може би дори до смърт. Не можеше да й причини това.

Когато Шанкс чу вика, тя се обърна, демонстрирайки му зъбите си. Приближи се към него; мускулестият й бодигард я следваше като сянка.

— Здравей, Хари — каза тя подигравателно. — Наслаждаваш ли се на конвента?

— Само ако докоснеш дъщеря ми, Шанкс, заклевам се, че…

Фалшивата й усмивка веднага изчезна, а в бисерно сините й очи се появи изражение на жесток триумф.

— Тя не е твоя дъщеря — отсече Шанкс. — Там е работата.

Хари се вцепени. Не можеше да почувства краката си; или байпасът беше излязъл от строя, или беше на път да припадне; не можеше да разбере кое от двете е истината.

— Разбираш ли, аз мога да я докосвам — рече Шанкс. — Но ти не можеш. Един обикновен ДНК тест ще докаже, че тя е Шанкс. Тя е Бизнесмен. Разбираш ли какво означава това, Майкълсън? А?

Хари не можеше да отговори — нямаше достатъчно въздух в гърдите си.

— Тя е твърде млада, за да може да даде съгласие. Това означава, че всеки път, когато си я докосвал, си извършвал насилствен контакт с висша каста. — Тя оголи зъбите си като пантера. — Ако знаех това преди шест години, щях да те размажа и да те изпратя в социален лагер само защото си й сменял пелените.

Той установи, че краката му все пак работят. Опита се да я сграбчи за гърлото, но сопитата го държаха здраво, а онзи с шоковата палка вкара заряд в гърдите му. Те бяха почти нежни с него; зарядът само изпрати огън в гръбнака му и го накара да увисне в ръцете, които го държаха.

— Чудесно — отбеляза Шанкс. — Опитай още веднъж — ще ми бъде много приятно да гледам как те убиват.

— Не се надявай, че това ще ти се размине — каза Хари отчаяно. — Аз съм женен за майка й — тя може да даде съгласие…

Шанкс се обърна към сопитата.

— Чухте, нали?

— Чухме.

— Ти току-що си призна, Майкълсън. Знаел си, че тя е Шанкс. Винаги си го знаел. Заради това ще те вкарам под хомота.

— Съпругата ми…

— Между другото, къде е тя? Може ли да даде показания?

— Тя е в Отвъдие — процеди Хари през зъби. — Ти знаеш, че е там. Именно затова устрои тази гадост сега.

— Сдържай си думите, Майкълсън. Или ти хареса шоковата палка?

— Откъде взе снимката? — Имаше само едно копие от нея — в рамка, на бюрото му в Аби. — Кой ти даде тази снимка?

Погледът на Шанкс се смекчи за миг, тя леко се забави с отговора.

— Изпрати ми я по пощата… ъъъ, анонимно — каза тя най-накрая. — Да, изпратиха ми я анонимно.

Хари тъкмо преценяваше дали може да се добере със зъби до гърлото й, преди сопитата да го повалят, когато чу гласа на Фейт:

— Тате? Какво става? Къде е баба?

Водеше я един от бодигардовете на „Синтек“. Тя гледаше социалните полицаи с широко отворени очи, които бавно се изпълваха с недоумение и болка.

— Той каза, че е дошла баба — изрече тя раздразнено. За Фейт баба беше Мара Лейтън, майката на Шана. Момичето погледа бодигарда, който я държеше за ръката. — Не бива да се лъжат децата, Занаятчия. Това е много, много лошо.

Ейвъри Шанкс се обърна, изпълнена с царствено спокойствие.

— Той не те е излъгал, дете. Аз съм твоята баба.

Когато се намираха една до друга, семейното сходство — формите на лицата им, дори начинът, по който стояха, гледайки една към друга — беше безспорно. Това подейства на Хари като нов заряд от шоковата палка.

Фейт се намръщи и прехапа устни.

— Мама е много разтревожена. — Тя погледна към Хари и добави сериозно: — Тя се връща. Тя е наистина много, много разтревожена.

За миг Хари се изпълни с облекчение: Ох, слава богу, Шана ще се справи с тази гадост за секунда. Но изведнъж осъзна какво е заложено. Осъзна какво ще бъде изгубено, ако Палас Рил напусне Отвъдие, без да си довърши работата. Тя никога нямаше да получи шанса да се върне там.

— Не — каза той. — Фейт, не — тя не може да се върне сега. Кажи й, че мога да се справя. Мога да се справя. Кажи й да остане и да довърши работата си. Нека да остане, докато не я повикам.

Фейт поклати глава.

— Тя е наистина разтревожена. — Обърна се към Шанкс и я погледна в студените сини очи. — Мама мисли, че ти си много лош човек.

Шанкс стисна безкръвните си устни.

— Що за фантазии сте вкарали в главата на това дете? — За няколко секунди тя изгледа Хари в очите с неприкрита омраза, а после се обърна към бодигарда си: — Отведи я в колата.

— Фейт… Фейт, не се бой — обади се Хари. — Ще оправя всичко — каквото и да ми струва, ще оправя всичко. Обещавам.

— Ще оправиш всичко? — каза Шанкс. — То вече е оправено.

— Шанкс — прошепна Хари — Шанкс, не прави това.

Бизнесмен Шанкс.

Вратът на Хари сам сведе главата му надолу.

— Бизнесмен Шанкс.

Тя се усмихна.

— Ето така ще се обръщаш към това момиче, ако някога я видиш отново. — Тя махна с ръка на горилата на „Синтек“. — Тръгвайте.

— Тате? — Недоумението на Фейт прерасна в страх, когато бодигардът я вдигна в ръцете си. — Тате, накарай го да ме пусне.

— Бизнесмен — процеди Хари. — Моля ви.

— Така е много по-добре, Майкълсън — изрече Шанкс доволно. — А сега още веднъж, по-силно. Искам феновете ти да чуят как се молиш.

— Тате, моля те. Тате!

Сопитата отвориха път в тълпата и горилата понесе момичето към вратата.

— Не се стеснявай, Майкълсън. Поне имаш шанса да се молиш — а това е повече, отколкото ти предостави на Карл.

— Ще си платиш за това, остролика кучко! — процеди Хари през зъби. — Чуваш ли? Нямаш си никаква представа колко дълбоко си затънала в лайната. Мамка му, ще те удавя в тях…

— Заплаха? — прекъсна го Шанкс, усмихвайки се. — Или ми се е причуло? Наистина ли заплаши Бизнесмен пред Социалната полиция?

Фейт започна да се бори, но бодигардът я стисна по-здраво, докато вървеше към вратата.

— Тате, ох! Той ме наранява! Тате! Тате, помощ!

Без да вижда нищо пред себе си, Хари се опита да се изтръгне от ръцете на сопитата. За миг хватката им отслабна и му се стори, че ще успее да се освободи, но тогава онзи с шоковата палка му пусна още един заряд право в сърцето и този път изобщо не беше нежен. Хари рухна на земята, гърчейки се конвулсивно. Фейт вече не го викаше; сега тя пищеше така, сякаш е дошъл краят на света.

Шанкс клекна до Хари. Той никога не си беше представял, че човешки глас може да съдържа такава омраза.

— Всяка нощ в продължение на седем години плачех, преди да заспя. Изтърках от гледане три различни куба със „Заради любовта на Палас Рил“; две хиляди пъти видях как убиваш сина ми. Сега искам да ти цитирам собствените ти думи. — Тя се наведе над него, сякаш искаше да го целуне. Устните му докосваха ухото му, когато тя му прошепна: — Наистина ли мислеше, че ще те оставя жив?