Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (146)

6.

Досейн от Джантоген Блъф, Главен говорител на посолството на Манастирите в Анхана, нагласи артанското огледало върху обкования с месинг сандък, в който обикновено го съхраняваше. Навесът на кърмата на баржата, изграден от дървени летви и насмолена хартия, се съединяваше с друг подобен, който моряците бяха стъкнали, за да предпазят неподвижното тяло на Посланик Рейт от есенните дъждове.

Около Рейт бяха застанали четирима Посветени, въоръжени с тояги; от време на време някой от тях протягаше оръжието си към лежащия, но щом върхът на тоягата се доближеше на една ръка разстояние, звънтящото острие проблясваше и го отсичаше. Очите на Рейт продължаваха да стоят затворени и тялото му не променяше позата си, с изключение на лекото потреперване, съпровождащо всеки удар.

Палубата беше покрита с малки парчета дърво. От вътрешната страна на вратата стояха други двама монаси със запаси от нови тояги. Отвън имаше още четирима, които с мрачни лица охраняваха входа към навеса от любопитния екипаж и капитана, който с всяка изминала минута изпадаше във все по-войнствено настроение.

Досейн навъсено погледна към двамата си лейтенанти — братът пазител и братът четец, — които отвърнаха с неуверено повдигане на рамене. Досейн разтърка уморено очите си; пътуването по неравните пътища от Анхана до мястото, където бе акостирала баржата, бе продължило повече от ден и той не можеше да се отърве от умората и треската. Подозираше, че може да е пипнал същата болест, която бе задържала Временния посланик Деймън в леглото, въпреки ясно изразеното му желание да пристигне лично тук, за да види със собствените си очи какво е положението.

Откакто преди няколко дни Посланик Рейт не се яви в посолството, Деймън стръвно издирваше трансдейския си колега. В разговор на четири очи с Досейн той бе изразил убедеността си, че нещо в Анхана и в цялата Империя ужасно се е объркало и че Рейт стои в центъра на това. Беше говорил несвързано за Каин и Патриарха и за това, че усеща потайното събиране на врагове около Манастирите и лично около себе си, а магистър Досейн беше приел думите му като трескави брътвежи — до момента, в който не се беше озовал на баржата.

Не вярваше, че историята на моряка може да се окаже вярна. А сега бе започнал да се притеснява, че в несвързаните приказки на Деймън може да се крие истина, която един здравомислещ човек трудно би приел.

Досейн вече се бе свързал чрез Огледалото с посолството и бе получил уверения, че при следващата връзка ще разговаря лично с Деймън.

Той неохотно започна с дихателните упражнения, които настройваха Обвивката му към енергията на вградения в Огледалото грифонов камък; секунда по-късно Обвивката му настрои енергията си към специфичния цвят и форма на Обвивката на Артанското огледало в посолството в Анхана. Собственото му отражение в Огледалото бе заменено от лицето на брата говорител от Анхана; Досейн го поздрави официално и поиска да разговаря с Временния посланик Деймън.

Косата на Деймън беше разрошена, а челото му блестеше от пот; очите му приличаха на попарени стриди и той като че ли нямаше желание да гледа Досейн в очите.

— Направихме предварителния оглед, магистър Посланик. Ситуацията е — Досейн се размърда смутено — точно такава, каквато я описа морякът. Посланик Рейт е изпаднал в някаква кататония. Не говори и не помръдна, освен когато замахва с меча, който държи в ръката си, към всеки, който се опита да го доближи. Антимагическата ни мрежа е безполезна и сега има нужда от поправка; при опита ни да го омотаем с нея той я разряза, преди да го обвие.

Деймън се закашля рязко и избърса устата си.

— А мечът?

Досейн се обърна към брата пазител.

— Временният посланик желае да чуе оценката ви за меча. Хванете ръката ми и погледнете в Огледалото.

Братът пазител се подчини и Досейн забеляза как погледът му се премести от собственото му отражение към образа на Деймън. При вида му мъжът потрепна в зле овладяна изненада и заговори смутено.

— Братът четец и неговият помощник са съгласни с първоначалната ми оценка — до по-подробното… ъъъ… изучаване на създалата се, ммм, ситуация. Това най-вероятно почти сигурно е омагьосаният меч Косал — който познаваме като Меча на свети Бърн — макар в историята му — която, както се досещате, е доста обширна — няма сведения за обсебване или, ъъъ, ефект на конвулсии. Това, само по себе си, е противоречие; освен това фигурите по острието, които приличат на някакво руническо писмо, което, както сам разбирате, не сме имали възможността да проучим отблизо… и все пак острието на Косал не е украсено с нищо. От друга страна обаче…

— Значи — отряза го Деймън със силен и суров глас, останал незасегнат от болестта, — вие не знаете какво се случва с монах Рейт и не знаете какво да направите, за да го спрете, нито дали изобщо можете да направите нещо.

— Аз, ъъъ, ами… — Братът пазител преглътна. — Ммм, не. Но… — Той махна леко с ръка към мястото на палубата, където лежеше неподвижният Рейт. — Монах Рейт, ъъъ… неговият радиус на реакция постепенно се увеличава от момента, в който тази сутрин започнахме да го изследваме. Очакваме да се стабилизира на разстояние пет-шест фута — максималния обхват, който може да постигне с острието, освен ако някой не успее да го изправи на крака.

— А ако се изправи?

— Аз, ъм, ами…

Деймън се намръщи.

— Смятате ли, че това е някакъв магически ефект?

Братът пазител кимна.

— И двамата монаси, които са способни да влязат в ментално зрение, го потвърждават — въпреки че докладите им сами по себе си ни създават определени трудности. Макар Обвивката му да показва ясно необичайни промени — които предполагат вероятна магическа намеса, — в окръжаващия го Поток не се забелязват смущения; с други думи, ако има магическо въздействие, ние не сме способни да определим източника му.

Деймън въздъхна.

— Има само едно решение. Трябва да го затворим заедно с меча в трезора на посолството.

Досейн разбираше хода на мислите му. Трезорът беше отговорност на брата пазител: намиращата се в мазето стая бе построена изцяло от стоманени плочи, с дебела два фута врата. Тя беше защитена срещу проникване на Потока и в нея се съхраняваха опасни магически артефакти. Самият трезор и входът към него бяха доста големи; възможно бе Рейт да бъде внесен вътре, без да се задейства смъртоносният му защитен рефлекс. Веднъж попаднал вътре, Рейт щеше да е отрязан изцяло от Потока и може би щеше да успее да се изтръгне от властта на магията, която го контролираше.

— Но… но — възрази братът пазител — как ще го отнесем до посолството? Дори не можем да го свалим от баржата!

— Първо — заяви Деймън, — не е нужно да го сваляме от баржата; трябва само да преместим нея.

— Трудно ще успеем да убедим капитана, Деймън — промърмори Досейн. — Той вече нервничи и споменава за репарации от Манастирите за дните, които е изгубил. Мисля, че ако можеше, досега да е изхвърлил Посланик Рейт в реката и да е продължил към Терана.

— Купете товара му — каза Деймън. — Купете целия кораб, ако трябва. Докарайте Рейт обратно тук. Не знам какво става, но знам, че всичко се върти около него.

— Но… но разходите… — възрази братът пазител.

— Посланик Рейт е гражданин на Манастирите, попаднал в беда — процеди Деймън през зъби. — Правете каквото ви се казва.

— Но — рече тихо Досейн — ако предположим, че положението на Посланика остане непроменено до пристигането ни, пак трябва да търсим начин да го свалим от баржата.

— Това не е ваша грижа. Докарайте го тук.

Връзката прекъсна.

Досейн въздъхна.

— Добре тогава. Връщаме се в Анхана.