Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (253)

15.

Няколко месеца след приключването на битката войната най-после беше обявена. Не бях там — не знам подробностите, — но имам детайлно и силно въображение, което в миналото се беше доказало като точно.

Виждам нещата така:

Членовете на Борда на директорите са се събрали на спешна пленарна сесия; личните им импланти — подобни на мислопредавателите — предават сигнала за спешно събрание и всеки от тях бърза да открие усамотено място, където може да активира импланта, без да се страхува да бъде открит или прекъснат.

Сигналът заварва Незаетия Марк Вило в тоалетната на голямата спалня на огромното му имение в планината Сангре де Кристо. Мястото е достатъчно усамотено за целта, затова той изрича кодовата фраза и въздъхва, когато реалността на тоалетната, която го заобикаля, избледнява до прозрачност; последната му собствена мисъл, преди съзнанието му да се слее с електронния колективен разум на БД, е, че членството в Борда не е възход към върховете на властта, както му се беше струвало, преди да получи мястото, а просто един голям трън в задника. Особено сега, когато цялата система на Студията бе закрита за повече от месец. Но онова, което разбира, го наелектризира.

Всеки екран за предавания от Актьорска гледна точка, във всяка земна Студия внезапно беше оживял и сега излъчваше едно и също нещо.

Каин.

Той седи, свил крака под себе си, в някаква пустиня: зад гърба му се виждат скали, около него се забелязват храсталаци, приличащи на пелин. Облечен е в познатия си костюм от черна кожа и устните му са разтеглени в познатата вълча усмивка. Косата му е малко по-прошарена, отколкото си спомня БД, а талията му видимо е по-широка, но иначе в него не се забелязва никакво смекчаване или остаряване.

По никакъв начин не прилича на бившия управител на Студията в Сан Франциско.

Скоро след това телеметрията потвърждава и личността на Актьора, от чийто имплант се извършва предаването; това е Франсис Роси или Дж’Тан. Неколцина от членовете на БД отбелязват иронията — не беше ли Дж’Тан Актьорът, който бе използван като камера преди няколко месеца, когато всичко започна? Светкавично допитване до базата данни на Студията потвърждава предположението.

Междувременно Каин очевидно разбира, че публиката му се е събрала.

— Здрасти — казва той с мрачно веселие. — Всички вие, шибаняци, ме познавате, така че ще карам по същество.

Каин се изправя.

— Знам, че там има хора, които си мислят: „Да, голяма работа, ще си върнем колониите. Ще намерим начин да заобиколим трансферния щит и после ще изпратим Актьори и танкове, и оръжия, и цялата гама гадости.“ Знам, че си го мислят. Знам и че в момента ме слушат някои от тях. Знам, че си мислите, че в края на краищата превъзходството в числеността и технологията ще ви позволи да вършите каквото си поискате. И ние нищо не можем да направим по въпроса. Но знаете ли какво? Тук съм, за да ви кажа, че жестоко бъркате. Ние можем да ви навредим.

Той отстъпва зад купчината ерозирал варовик и Дж’Тан го следва. Каин поглежда надолу от високия полегат склон; в сумрачната далечина се забелязват няколко сгради, в чиито прозорци припламват светлини в настъпващата нощ.

— Да, сигурно ще откриете технологичен начин да се върнете в Отвъдие. Просто искам да знаете, че и ние можем да се прехвърлим на Земята.

Той сочи с пръст сградите.

— Виждате ли? Знаете ли какво е това?

Единствен Марк Вило сред всички членове на Борда на директорите знае.

Мамка му — мисли си той. — Това е моята къща.

Някой подхваща Дж’Тан откъм гърба — вероятно самият Каин — и той сякаш полита във въздуха; пустинята се носи под краката му и комплексът го наближава с ужасяваща бързина.

В тоалетната Марк Вило напипва полупрозрачния бутон на панела до чинията и алармата се включва.

Те се приземяват на площадката пред басейна, до изкуствения водопад, и писъкът на сирените като че ли събужда у Каин някакво мрачно, жестоко веселие.

— Само си помислете — казва той. — Всички вие. Добре, можете да се доберете до нас. Но сега и ние можем да се доберем до вас. Знаем какво могат да причинят танковете ви на градовете ни. Представете си какво може да причини един дракон на Ню Йорк. Представете си, че се намирате в някой небостъргач в центъра на Чикаго, докато скаломагите разтопяват основите му. Само си го представете.

Всеобщото мнение на Борда е, че Каин блъфира. Джуджета? Дракони? Магия в такива мащаби не може да се използва на Земята…

И сякаш в отговор на това погледът на Каин се отмества от Дж’Тан.

— Ма’елкот?

От протегнатите му ръце изригва струя ален пламък и сградите пред очите му избухват.

Той ги гледа с усмивка как горят.

Обръща се към Дж’Тан, навежда се към него и пламъците озаряват демоничното му лице.

— Марк? Вкъщи ли си, стари приятелю? Чук-чук, мамка му.

Бодигардовете на „Вило Интерконтинентал“, които охраняват имението, едва успяват да извадят оръжията си, преди Каин да ги помете с вълна от огън. Той крачи между сградите и само с поглед възпламенява дори тухлите в стените.

Когато стига до централната сграда, той разбива с голи ръце подсилената с въглеродни нишки керамична броня на входната врата. Тухли и камък се трошат под юмруците му и той хлътва вътре, оставяйки Актьора да гледа безпомощно след него.

Изгубва се от погледите на БД. Но Марк Вило го вижда, когато Каин изтръгва вратата на тоалетната от пантите й. На Марк, чието съзнание е наполовина свързано с колективното съзнание на Борда, Каин му изглежда прозрачен, сякаш не съвсем реален, но това е двойно по-ужасяващо.

— Не си очаквал, че ще те хвана на клозетната чиния, а?

— Хари… — казва той. — Хари, за бога, моля те…

— Кой бог?

— Хари, умолявам те, недей… хайде, хлапе, след всичко, което направих за теб… аз те създадох. Моля те, не можеш…

Каин поклаща глава.

— От всички хора на света, Марк. От всички хора на света — на всеки свят…

Устните му се разтягат и оголват зъбите му, хищни и студени.

— Точно ти би трябвало да знаеш, че е опасно да закачаш семейството ми.

Това е последното нещо, което вижда Вило: очите му кипват и се пръсват при първата вълна от огън. Но времето му стига, за да чуе собствения си писък.

На БД, които наблюдават през очите на Дж’Тан, им се струва, че в къщата избухва термобарична бомба. Актьорът е подхвърлен във въздуха от взривната вълна, която го запраща, пъшкащ и зашеметен, върху гъстата зелена трева на моравата пред дома. За няколко секунди БД си позволява да се надява, че Каин е загинал в експлозията, но той се появява от пламъците. Невредим.

Дори неопърлен.

— Искате война? — казва той със същото мрачно и жестоко веселие. — Действайте.

Навежда се над Дж’Тан толкова близко, че зъбите му изпълват целия свят.

— От този миг Студията е изхвърлена от бизнеса. Същото се отнася и за компания „Отвъдие“. Отвъдие е затворено.

Той покрива лицето на Дж’Тан с дланите си.

— Благодаря ви и лека нощ.

Светлината от очите на последния Актьор се свива до точка и угасва.