Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (163)

3.

Единствената светлина в апаратната, която обслужваше Синхронизираната серийна програма, идваше от сърцето на самата Анхана и се преобразуваше в хладното електронно сияние на единайсетте екрана. В центъра на апаратната седеше съществото, което някога бе Артуро Колбърг; то сякаш поглъщаше с очи кипежа на необичайната пролет в Анхана.

Съществото не помръдна, когато вратата на апаратната се отвори зад гърба му. Социалните полицаи безмълвно избутаха вътре Тан’елкот и се оттеглиха, затваряйки вратата след себе си. Колбърг остана неподвижен.

Електронните екрани проблясваха в различни цветове: мъхесто зелено, небесносиньо и глинестокафяво.

— Готово е — каза Тан’елкот.

Съществото затвори за миг очи, наслаждавайки се на потока от сила, който се вливаше и изливаше от събеседника му.

— Добре, че ме повика точно сега — каза Тан’елкот. — Има толкова много неща, които трябва да обсъдим.

Една ръка, покрита със засъхнала мръсотия, махна към екрана, на който един кльощав млад мъж, въоръжен с проблясващ меч, вървеше, залитайки, по повърхността на река между стъблата на фиданки, които стърчаха изкривени като от болка над водата.

— Видя ли това?

— Да го видя? — изсумтя Тан’елкот. — Аз го създадох.

Очите на съществото се отвориха и отново се затвориха: то размишляваше.

— В това тяло крачи богинята — каза Тан’елкот. — Тя умря по моята воля и сега по моята воля живее отново. — В гласа му отекваше глухото ехо на триумф. — Мисля, че е време да предоговорим нашата сделка?

— Нима?

— Заклех се да неутрализирам Каин и Палас Рил. Направих го. В замяна на това ти се закле да ме върнеш при моите хора. Но не го направи. Вместо това бях отвлечен. Заплашван. Бит. И осакатен. Ако познавах същинската ти природа, никога нямаше да сключа сделка с теб. Но сега — сега! — Нотките на триумф в гласа му преминаха в мрачна злоба. — Сега богинята отново броди по полята на родния свят. Предупредена. Въоръжена. Непобедима. Единствената ти надежда е да се споразумееш с мен. Само аз мога да й повлияя. Само аз мога да те спася.

— Къде е Ейвъри Шанкс? — попита съществото с равен тон.

— При детето. — Тан’елкот махна с ръка, отхвърляйки възможната заплаха. — Бизнесмен Шанкс няма да ти помогне с нищо. Единствената ти надежда за успех е връзката, която имам с богинята чрез детето. Тази връзка зависи изключително от благополучието на детето: тя е функция на определена конфигурация, физическа и химическа, на нервната му система. Ако Фейт заспи по-дълбоко, връзката ще бъде прекъсната; засилването на конвулсиите — които очевидно се причиняват при отделянето на момичето от Ейвъри Шанкс — може изцяло да унищожи връзката. Дори и най-малката психическа травма ще причини изменения в мозъка на детето и въздействието й върху връзката ще бъде напълно непредсказуемо. Не можеш да си позволиш да нараниш когото и да било от нас.

Съществото не отговори.

— Не можеш да си позволиш допълнително забавяне. Връзката на богинята с реката също е функция на нервна конфигурация — точно сега тази връзка е слаба и ненадеждна, но ще се стабилизира прогресивно, щом богинята пренастрои тялото, което е обсебила. Със силата, която вече притежава, тя може да промени формата му или да създаде копие на предишното си тяло: дотогава вече ще е възвърнала цялата си предишна сила. Вероятно дори аз няма да мога да й се противопоставя.

— Значи сега е моментът за действие.

— Сега или никога. С всяка минута закъснение изпълнението на задачата ти става все по-невъзможно.

— Добре. Убеди ме.

Тан’елкот се намръщи; като че ли не очакваше да спечели толкова лесно.

— В такъв случай моите искания са…

— Майната им на исканията ти — отвърна съществото и в гласа му се появиха похотливи нотки.

Тан’елкот поклати съжалително глава.

— Изобщо разбра ли нещо от онова, което ти казах?

Съществото се изправи и му предложи стол.

— Седни.

— Не си мисли, че можеш да продължаваш да ме тормозиш — започна Тан’елкот, но съществото отиде до един от контролните пултове в апаратната.

— Тогава остани прав — безстрастно отвърна то. — Погледни тук.

Тан’елкот погледна към ярката стена от екрани. Съществото докосна един контролен бутон и от всички екрани заструи заслепяваща светлина. Тан’елкот закри очите си с ръка, но под повърхността на черепа му, точно под късия полумесец на шевовете зад лявото му ухо, изригна сила, която разкъса мозъка му на парчета и той падна по лице на пода на апаратната.

Съществото погледна към потрепващото му тяло, сякаш искаше да му каже нещо, но не можеше да си спомни какво.