Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (209)

5.

Вместо молитвен дом: металносива палатка от термоизолиращо фолио, разпъната над грациозно извити пръти от графитеночерни фибровлакна на фона на горящата Финансова палата.

Вместо паство: командирите на имперската армия на Анхана, събрани под флага на примирие с артанските офицери.

Вместо свещеник: артански адепт със свалена броня, увит в златисто наметало, одежда на епископ от Църквата на Любимите деца на Ма’елкот.

В молитвения дом паството падна на колене, защото техният бог беше сред тях.

Той се извисяваше по-висок от луната в сапфиреното небе и звездите танцуваха около раменете Му. Лицето му бе като слънце, което заслепяваше всеки дързък поглед. Гласът му звънеше в кръвта им; пулсираше с ударите на сърцата им; това бе гласът на самия живот.

ЖИВЕЙТЕ ЗАРАДИ ДРУГИТЕ, им каза гласът му. ВСЕКИ ОТ ВАС ПРИНАДЛЕЖИ НА ВСИЧКИ. ОБИЧАЙТЕ СЕ И ЧАКАЙТЕ ЗАВРЪЩАНЕТО МИ.

И гласът му мълвеше на всеки от тях и на всички вкупом: ТИ СИ ЛЮБИМОТО МИ ДЕТЕ; ДОВОЛЕН СЪМ ОТ ТЕБ.

И в молитвения дом анханските командири се прегърнаха с артанските офицери, които бяха нахлули в града им и бяха изклали бойците им и гражданите, които тези бойци се бяха заклели да защитават. И приеха без капка срам артанските прегръдки; та не бяха ли всички те Деца на един и същ Баща?

Не бяха ли братя?