Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (195)

9.

Каин му отвърна с усмивка, която бе тънка и хладна като острие на сабя.

— Нима?

— В кръвта ти — продължи Рейт — има… има противовирус… — Той се запъна на непознатата дума — … който е лекарство срещу болестта на Гарете.

— В моята кръв?

Каин се облегна назад в парцаления си трон и втренчи поглед в нищото.

— Да — отвърна Рейт.

— В моята кръв… — повтори бавно Каин, но с изумление в гласа, сякаш това обясняваше някаква дългогодишна загадка.

— Да — отново рече Рейт. — Мъничка капка е достатъчна да спаси човек, а после той самият ще носи в себе си това лекарство и може да го предаде на…

— Знам как става — прекъсна го Каин. Изумлението се изтри от лицето му, оставяйки само равнодушно, каменно изражение. — И какво очакваш да направя?

Рейт го погледна в очите, но не прочете нищо в тях. Поклати недоверчиво глава и привлече Тоа Сител към себе си.

— Капка от кръвта ти, Каин. Само за това моля. Една капка. Можеш да спасиш живота му.

Каин вдигна дясната си ръка и я огледа така, сякаш тя представляваше някаква екзотична машинария с непознат дизайн и неясно предназначение. Гледаше кокалчетата на пръстите си, докато ги свиваше в юмрук; после ги разтвори отново. Погледна отново към Рейт, сви рамене и протегна ръката си с дланта нагоре.

— Аз какво печеля от това?

— Каин — рече търпеливо Рейт, — той е Патриархът. Империята се нуждае от него.

— Майната му на Патриарха. — Каин се оттласна напред и облегна лакти върху коленете си. — Последния път, когато се приближих на такова разстояние до тоя дребен свиркаджия, той ме намушка с нож. Майната й на Империята. И докато сме на тая тема, майната ти и на теб.

Рейт знаеше, че няма смисъл да хаби сили в спорове и уговорки; все пак той беше най-добрият в света специалист по Каин.

— А ти какво искаш?

Усмивката на Каин стана напрегната.

— Първо — отговори той с мрачно задоволство, — макар да знам, че не е хубаво да се присмивам на поваления враг, бих искал да ти напомня: ти ми каза, че вече никога няма да има значение какво искам аз. — Зъбите му се белнаха. — Мамка му, хлапе, при мисълта за това в стомаха ми става топло и меко, сякаш току-що съм изял котенце. Второ? — Той протегна другата си ръка. — Ти какво предлагаш?

— Свободата ти… — започна Рейт, кимвайки към стълбата.

Протегнатата ръка махна презрително.

— Свободата ми няма нищо общо с теб.

Рейт се олюля. Краищата на стаята се размиха и се свиха в тунел, който се разтегли неимоверно, и единственото светло петно в далечината беше лицето на Каин.

— Каквото и да е тогава — рече уморено той. — Дори живота ми.

— Живота ти? Огледай се, глупако. — Петима или шестима стрелци се прицелиха внимателно в него. — Животът ти вече ми принадлежи. Просто още не съм решил какво да правя с него.

— Тогава какво, Каин? — попита тихо Рейт и притвори очи, замаян от загубата на кръв и поражението. — Какво? Кажи ми. Кажи и ако е по силите ми…

— Ще кажа, когато го измисля — отвърна той и отново се облегна назад. — А сега ми разкажи какво, по дяволите, ти се е случило.

Рейт го погледна безизразно, неразбиращо. Думите отекваха в тъмния тунел в главата му в безсмислено ехо.

— Как се озова тук? — поясни Каин. — Как получи тези рани? Какво се е случило с лицето ти? Изглеждаш така, сякаш са те сварили в масло. Как, мътните го взели, успя да вържеш Патриарха на каишка? И каква е тая гадост по ръката ти?

Рейт вдигна Косал. Оранжевите пламъци на фенерите затанцуваха по изрисуваното със сребърни руни острие. Хвана го за предпазителя и го насочи надолу, за да може да го огледа. После отново го стисна за дръжката и използва последната си останала енергия, за да съживи острието, след което допря върха му в каменния под. Отдръпна ръката си от дръжката и отстъпи назад, оставяйки меча да се поклаща леко между тях двамата, и протегна ръката си така, сякаш го предлагаше на Каин.

— Аз… — изрече хрипливо той и се прокашля, за да прочисти гласа си; усилието от кашлицата изстреля пъстроцветни искри в тунела, който ставаше все по-дълъг и все по-тъмен. — Аз разбрах за какво служат тези руни — каза той и припадна.