Метаданни
Данни
- Серия
- Отвъдие (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blade of Tyshalle, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Васил Велчев, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Матю Удринг Стоувър
Заглавие: Острието на Тишал
Преводач: Васил Велчев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Дедракс“
Главен редактор: Андрей Велков
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Росен Дуков
ISBN: 978-619-150-455-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3583
История
- — Добавяне
Шестнайсет
Богинята по съвместителство си мислеше, че е мъртва. И беше права.
Убийствено права.
Но това бе времето на неспокойните мъртви, когато духове и трупове бродеха по земята заедно и разделени. Сред боговете смъртта и прераждането са естествен цикъл на битието. Когато човекът, който някога бе бог, призова духа й, той бе сигурен, че тя ще отговори.
Убийствено сигурен.
Той владееше мощта на легиони: зад гърба му стояха хилядите, които беше завладял, милиардите последователи на бога на праха и пепелта и силата на самата богиня.
Срещу тях се изправи един-единствен мъж и той каза: „Не“.
И въпреки обединената си мощ боговете не успяха да го пречупят. Можеха само да се надяват, че ще успеят да променят неговото Не в Да.
Намираха се в безизходно положение.
1.
Време.
Дълго време.
Дълго, дълго време.
Усещане.
Усещане за отсъствие: нещо липсваше.
Всичко.
Всичко липсваше.
Всичко, което имаше име, всичко, което можеше да се опише с думи, го нямаше. Дори тъмнината. Дори пустотата. Дори отсъствието.
Само усещането.
И в полето на усещането се появи една-единствена мисъл:
Когато се появих, тук нямаше никакво „тук“.
И с тази мисъл се появи разбирането, а с разбирането се върна паметта, а паметта накара Палас Рил да поиска да има уста, защото ужасно, наистина ужасно й се искаше да изкрещи.
Но устата и крясъкът си имаха думи, с които да се опишат, а наоколо такива нямаше.